Взаимодействие на ЛАРОКСИН SR твърди капсули с удължено освобождаване 75 мг * 30 ТЕВА, LAROXIN SR prolonged-release capsules, hard 75 mg * 30 TEVA с A08AA10 - сибутрамин (sibutramine)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на ЛАРОКСИН SR твърди капсули с удължено освобождаване 75 мг * 30 ТЕВА, LAROXIN SR prolonged-release capsules, hard 75 mg * 30 TEVA е "N06AX16 - венлафаксин (venlafaxine)" която взаимодейства с "A08AA10 - сибутрамин (sibutramine)" по следният начин:

Да се избягва: Едновременната употреба на сибутрамин със серотонинови инхибитори с обратно захващане или други лекарствени продукти, които притежават или повишават серотонинергичната дейност като инхибитори на моноаминооксидазата (МАО-инхибитори), трициклични антидепресанти, 5-HT1 рецепторни агонисти, алкалоиди на моравото рогче, фенилпиперидин опиоиди, бупропион, декстрометорфан, линезолид, литий, жълт кантарион, трамадол и триптофан могат да потенцират риска от серотонинов синдром. Той е рядко, но сериозно и потенциално фатално състояние, което се смята за резултат от хиперстимулация на мозъчните 5-HT1A и 2А рецептори. Симптоми на серотонинов синдром могат да включват промени в психичния статус (като раздразнителност, промени в съзнанието, обърканост, халюцинации и кома), вегетативната дисфункция (като тахикардия, хипертермия, изпотяване, треперене, лабилност на кръвното налягане, както и мидриаза), невромускулни аномалии (като хиперрефлексия, миоклонус, тремор, ригидност и атаксия) и стомашно-чревни симптоми (като коремни спазми, гадене, повръщане и диария).

Приложения: Като цяло, едновременната употреба на сибутрамин с други лекарства, които повлияват серотонинергичната невротрансмитерна система трябва да се избягва или да се подхожда с повишено внимание в случай, че потенциалната полза оправдава риска. Пациентите трябва да бъдат внимателно наблюдавани за симптоми характерни за серотонинов синдром по време на лечението. Повишено внимание трябва да има при започване на медикаментите или повишаване на дозата на тези агенти. Потенциалният риск за серотонинов синдром трябва да се има предвид дори, когато се прилагат последователно серотонинергични средства, тъй като някои агенти могат да имат продължителен елиминационен полуживот. Така например, 5-седмичен период на елиминиране се препоръчва след употребата на флуоксетин, преди прилагането на друг серотонинергичен агент като сибутрамин. Най-малко 14 дни трябва да изминат между прекъсване приема на серотонинергични средства и започване на лечение със сибутрамин. Ако серотонинов синдром се развива или се подозира по време на курса на лечение, приемът на всички серотонинергични средства трябва да се преустанови незабавно, а при нужда от поддържащо лечение трябва да се определят рисковете. Умерено засегнати болни могат да се възползват от серотонинов антагонист (напр. ципрохептадин, хлорпромазин). При тежките случаи следва да се извърши консултация с токсиколог и може да се наложи седация, нервно-мускулната парализа, интубация и механична вентилация в допълнение към другите мерки.