Взаимодействие на ЛАРОКСИН SR твърди капсули с удължено освобождаване 75 мг * 30 ТЕВА, LAROXIN SR prolonged-release capsules, hard 75 mg * 30 TEVA с N02AC04 - декстропропоксифен (dextropropoxyphene)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на ЛАРОКСИН SR твърди капсули с удължено освобождаване 75 мг * 30 ТЕВА, LAROXIN SR prolonged-release capsules, hard 75 mg * 30 TEVA е "N06AX16 - венлафаксин (venlafaxine)" която взаимодейства с "N02AC04 - декстропропоксифен (dextropropoxyphene)" по следният начин:

Мониторинг: успокоителни, транквилизатори, миорелаксанти, антидепресанти и други депресанти на централната нервна система може да има имат адитивен ефект върху ЦНС или респираторно-депресивен ефект с пропоксифен (propoxyphene).

Злоупотребата с пропоксифен, самостоятелно или в комбинация с други депресанти на ЦНС, е основна причина за смъртните случаи, свързани с употребата на медикаменти, особено при пациенти с история на емоционални разстройства, суицидни мисли или злоупотреба с алкохол и наркотици.

В голямо изследване, употребата на пропоксифен е свързана с 60% повишен риск от фрактури на бедрената кост при пациенти в напреднала възраст, като рискът се увеличава при едновременна употреба с психотропни вещества - успокоителни, антидепресанти, невролептици, вероятно поради адитивно психомоторно увреждане.

Тези лекарства може да представляват опасна комбинация в определени чувствителни групи от населението.

Фармакокинетично пропоксифен е инхибитор на CYP450 2D6 и може да повиши плазмените концентрации на много психотропни вещества, които се метаболизират от този изоензима - фенотиазини (phenothiazines), халоперидол (haloperidol), рисперидон (risperidone), фенобарбитал (phenobarbital), някои трициклични антидепресанти и инхибитори на обратното захващане на серотонина.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, ако пропоксифен се използва със седативи, транквилизатори, миорелаксанти, антидепресанти и други депресанти на ЦНС, особено в напреднала възраст и при пациенти с история на емоционални разстройства, суицидни мисли или злоупотреба с алкохол и наркотици.

Може да е подходящо намаляване на дозата.

Пациентите трябва да бъдат наблюдавани за потенциална ЦНС или респираторна депресия и други нежелани ефекти.

Пациентите трябва да бъдат предупредени да не надвишават препоръчителните дози, да се избягва употребата на алкохол и дейности изискващи активна умствена дейност.