Взаимодействие на ЛАРОКСИН SR твърди капсули с удължено освобождаване 75 мг * 30 ТЕВА, LAROXIN SR prolonged-release capsules, hard 75 mg * 30 TEVA с C03AA05 - политиазид (polythiazide)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ЛАРОКСИН SR твърди капсули с удължено освобождаване 75 мг * 30 ТЕВА, LAROXIN SR prolonged-release capsules, hard 75 mg * 30 TEVA е "N06AX16 - венлафаксин (venlafaxine)" която взаимодейства с "C03AA05 - политиазид (polythiazide)" по следният начин:

Мониторинг: едновременното приложение на диуретици със селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI) и инхибитори на обратното захващане на серотонин и норепинефрин (SNRIs) може да потенцира риск от развитие на хипонатриемия, свързани с използването на SSRI и SNRIs. Механизмът, по който SSRIs и SNRIs предизвикват хипонатриемия (ниска концентрация на натрий) не е ясно установен.

В много случаи, хипонатриемията изглежда възниква вследствие на синдрома на неадекватна секреция на антидиуретичен хормон (SIADH). Докладван е клиничен случай, при който концентрацията на серумния натрий е по-ниска от 110 ммол/л. Като цяло тези реакции са обратими след спиране на лечението и/или медицинска интервенция. Пациенти в напреднала възраст и пациенти, приемащи диуретици или такива, които са хиповолемични по други причини, са изложени на по-голям риск от развитие на хипонатриемия свързана с употреба на SSRIs и SNRIs.

Мониторинг: антихипертонични лекарства, като диуретиците, могат да потенцират ортостатичния ефект, който понякога се наблюдава в началото на терапия със селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI) и инхибитори на обратното захващане на серотонин и норепинефрин (SNRIs).

В рамките на първата седмица на терапия със SNRI/SSRI е възможно да се появят синкоп и ортостатична хипотония, но те могат да възникнат по всяко време на лечението, особено след увеличаване на дозата. Използването на SSRIs или SNRIs може също да доведе до трайно повишаване на кръвното налягане и сърдечната честота, което може да антагонизира (противодейства) на терапевтичните ефекти на антихипертензивните медикаменти. В постмаркетинговия период са докладвани случаи на повишено кръвно налягане, налагащо незабавно лечение.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, когато селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI) или инхибитори на обратното захващане на серотонин и норепинефрин (SNRIs) се предписва в комбинация с диуретици, особено при пациенти в напреднала възраст.

Пациентите се съветват да се свържат със своя лекар, при появата на признаци и симптоми на потенциална хипонатриемия като главоболие, трудно концентриране, нарушения на паметта, объркване, слабост и нестабилност (което може да доведе до падане). По-тежки и/или остри прояви могат да включват халюцинации, синкоп, припадък, кома, спиране на дишането и смърт.

При пациенти, които развият симптоматична хипонатриемия трябва да се предвиди спирането на терапията със SSRI/SNRI и при необходимост да се назначи подходящо лечение. Кръвното налягане и пулса на пациентите трябва да се проследява преди и по време на лечението със SSRI/SNRI, особено през първите няколко седмици и след увеличаване на дозата.

Пациентите трябва да избягват рязко изправяне от седнало или легнало положение и да уведомят своя лекар, ако усетят виене на свят, замаяност, синкоп, ортостаза или тахикардия. Пациентите трябва също да избягват шофиране или работа с опасни машини, докато разберат как им влияят лекарствата. По време на терапия със SSRI или SNRI при пациенти, при които кръвното налягане или честотата на пулса с трайно повишени, трябва да се предвиди намаляване на дозата или изключване на лекарства от терапия.