Взаимодействие на БУПРЕНОРФИН АКТАВИС трансдермален пластир 35 мкг / час * 5 ТЕВА, BUPRENORPHINE transdermal patch 35 mkg / hour * 5 TEVA с J01FA09 - кларитромицин (clarithromycin)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на БУПРЕНОРФИН АКТАВИС трансдермален пластир 35 мкг / час * 5 ТЕВА, BUPRENORPHINE transdermal patch 35 mkg / hour * 5 TEVA е "N02AE01 - бупренорфин (buprenorphine)" която взаимодейства с "J01FA09 - кларитромицин (clarithromycin)" по следният начин:

Мониторинг: едновременното приложение с инхибитори на CYP450 3A4 може да повиши плазмената концентрация и фармакологичните ефекти на бупренорфин (buprenorphine), който частично (приблизително 30%) се метаболизира от изоензима. Взаимодействието зависи, отчасти, от начина на приложение на бупренорфин. Когато се прилага трансдермално, пиковата плазмена концентрация (Cmax) и системната експозиция (AUC) на бупренорфин не са значително засегнати от кетоконазол, който е мощен CYP450 3A4 инхибитор. Въпреки това, в друго проучване се съобщава, че кетоконазол повишава Cmax и AUC на бупренорфин (пътят на приложение е неуточнен) с приблизително 70% и 50%, и в по-малка степен, на метаболита норбупренорфин.

Докладвани са също така взаимодействия с атазанавир/ритонавир. В серия от случаи се описват трима пациенти, които са получили увеличен опиатен ефект от бупренорфин по време на съпътстващо антиретровирусно лечение с атазанавир, ритонавир, както и различни нуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза. Двама от пациентите на антиретровирусен режим в продължение на няколко месеца, съобщават за признаци на променено светоусещане, виене на свят и загуба на представата за пространство след започване на терапията с бупренорфин 8 мг/ден. Дозата е намалена до 8 мг през ден. Единият пациент поддържа тази доза, докато на другия е увеличена до 12 мг/ден, при което той развива хиперсомноленция, но успява да се поддържа с тази доза. При третият пациент е въведен бупренорфин и титриран до стабилна доза от 14 мг/ден в продължение на два дни преди започване на антиретровирусна терапия. На следващия ден, пациентът се оплаква от сънливост през деня и намаляване на психичното функциониране. Дозата на бупренорфин е била намалена до 8 мг/ден и той развива поносимост към седативните ефекти в 7-дневен срок.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, ако бупренорфин се предписва в комбинация с CYP450 3A4 инхибитор. Въвеждането на бупренорфин трябва да започне с ниска доза и ескалацията на дозата трябва да се извършва по-бавно, за да се даде възможност за оценка на опиатния ефект и пациента да развие поносимост към медикамента. При пациенти, които вече са със стабилизирана терапия на бупренорфин, фармакологичния отговор и жизнените показатели трябва да се следят по-внимателно всеки път, когато се добавя CYP450 3A4 инхибитор или се изтегля от терапия и съответно дозата на бупренорфин да се коригира, ако е необходимо.

Амбулаторните пациенти трябва да избягват опасни дейности, изискващи пълна концентрация на вниманието и двигателна координация, докато са на терапия с тези медикаменти, както и да уведомяват своя лекар, ако получат прекомерни или продължителни нежелани реакции от страна на ЦНС, които пречат на нормалните им дейности. Пациентите трябва да потърсят лекарска помощ, ако се появят потенциални признаци и симптоми на токсичност като замайване, объркване, загуба на съзнание, прекомерна седация, брадикардия, бавно или трудно дишане и задух.