Взаимодействие на ЛЕФЛУНОМИД табл. 20 мг. * 30 RATIOPHARM, LEFLUNOMIDE tabl. 20 mg. * 30 RATIOPHARM с A11HA01 - никотинамид (nicotinamide)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на ЛЕФЛУНОМИД табл. 20 мг. * 30 RATIOPHARM, LEFLUNOMIDE tabl. 20 mg. * 30 RATIOPHARM е "L04AA13 - лефлуномид (leflunomide)" която взаимодейства с "A11HA01 - никотинамид (nicotinamide)" по следният начин:

Мониторинг: скорошна, едновременна или последваща употреба, без съблюдаване на препоръчителния период на отмиване на лефлуномид (leflunomide), на други медикаменти, водещи до хепатотоксичност, включително НСПВС (нестероидни противовъзпалителни) и салицилати, може да потенцира увреждане на черния дроб, свързано с употребата на лефлуномид.

Докладвани са случаи на повишени чернодробни трансаминази, хепатит, жълтеница, холестаза, чернодробна недостатъчност и остра чернодробна некроза при употребата на лефлуномид. Повишаването на чернодробните ензими като цяло е умерено (2 пъти над нормата) и отзвучава при продължаване на лечението. Значителното увеличение (над 3 пъти над нормата) е рядко и отшумява с намаляване на дозата или преустановяване на лечението в повечето случаи. Смъртни случаи свързани с тежко увреждане на черния дроб също се съобщават рядко.

При преглед от FDA на нежеланите реакции свързани с лефлуномид са идентифицирани 49 случая на тежко чернодробно увреждане, включително и 14 случая на фатална чернодробна недостатъчност. При пет пациента се налага трансплантация на черен дроб, а девет пациенти са имали животозастрашаващи състояния. Едновременната употреба на други хепатотоксични лекарства и съществуващо заболяване на черния дроб са свързани с най-голям риск за увреждане на черния дроб по време на лечението с лефлуномид. 46 от 49 пациенти са приемали и други лекарства, свързани с увреждане на черния дроб, включително метотрексат (methotrexate), TNF-алфа блокери (TNF-alfa blockers), хидроксихлорохин (hydroxychloroquine), парацетамол (acetaminophen), нестероидни противовъзпалителни средства и статини, а 14 пациенти са имали съществуващо заболяване на черния дроб като активен или хроничен хепатит или анамнеза за злоупотреба с алкохол. Продължителността на терапията с лефлуномид преди началото на тежкото увреждане на черния дроб варира от 9 дни до 6 години, като в по-голямата част от случаите увреждането е в рамките на първите 6 до 12 месеца от лечението.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, ако лефлуномид трябва да се използва при пациенти, които приемат или наскоро са получили терапия с други хепатотоксични вещества - ацетаминофен, алкохол, андрогени и анаболни стероиди, противотуберкулозна медикаменти, азоли, АСЕ-инхибитори, ендотелин-рецепторни антагонисти, интерферони, нуклеозидните инхибитори на обратната транскриптаза, ретиноиди, тиазолидиндиони; антиконвулсанти като карбамазепин (carbamazepine), хидантоини (hydantoins), фелбамат (felbamate) и валпроева киселина (valproic acid); липидопонижаващи медикаменти като фенофибрат (fenofibrate), HMG-CoA редуктазни инхибитори и ниацин; билки и хранителни добавки като черен кохош (black cohosh), чапарал (chaparral), черен оман (comfrey), дехидроепиандростерон (DHEA), кава (kava), масло от джоджен и мая от червен.

Чернодробните ензими трябва да се проследяват преди започване на терапията с лефлуномид и най-малко един път месечно през първите шест месеца от лечението, и на всеки 6 до 8 седмици след това.

Пациенти със съществуващо чернодробно заболяване или повишени изходни стойности на чернодробните ензими (ALAT два пъти над нормата), не трябва да получават лефлуномид.

Пациентите приемащи лефлуномид, които имат повишени серумни нива на ALAT два пъти над нормата, трябва да преустановят терапията и да се получат очистващата терапия с холестирамин или активен въглен за ускоряване на елиминирането на активния метаболит на лефлуномид от плазмата, което без тези средства може да отнеме до две години. Мониторинг трябва да се провежда поне веднъж седмично докато стойностите на ALAT не се върнат в границите на нормата и при необходимост очистителната терапия да се повтори.

Всички пациенти лекувани с лефлуномид трябва да бъдат посъветвани да потърсят медицинска помощ, ако имат симптоми на хепатотоксичност като треска, обрив, сърбеж, анорексия, гадене, повръщане, умора, болка в горния десен квадрант на корема, потъмняване на урината, обезцветяване на изпражненията и жълтеница.