Взаимодействие на ЛЕФЛУНОМИД табл. 20 мг. * 30 RATIOPHARM, LEFLUNOMIDE tabl. 20 mg. * 30 RATIOPHARM с A10BB01 - глибенкламид (glibenclamide)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ЛЕФЛУНОМИД табл. 20 мг. * 30 RATIOPHARM, LEFLUNOMIDE tabl. 20 mg. * 30 RATIOPHARM е "L04AA13 - лефлуномид (leflunomide)" която взаимодейства с "A10BB01 - глибенкламид (glibenclamide)" по следният начин:

Мониториране: показано е, че активният метаболит на лефлуномид (leflunomide), познат като A771726 или М1, ин витро инхибира CYP450 2C9 и може да увеличи плазмените концентрации на лекарства, които са субстрати на този изоензим, включително много нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), сулфонилурейни препарати, фенитоин и варфарин.

Според листовката на лефлуномид, причиненото от М1 повишаване били в границите от 13% до 50% в свободните фракции на диклофенак, ибупрофен и толбутамид, при концентрации в клиничния диапазон. Показано е също, че М1 ин витро инхибира образуването на 4-хидроксидиклофенак от диклофенак. Клиничното значение на тези открития е неизвестно. Съществуват много случаи на употреба на НСПВС в клинични проувания на лефлуномид, но не се е наблюдавал някакъв различен ефект.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, ако лефлуномид се прилага същевременно с лекарства, различни от НСПВС, които се метаболизират от CYP450 2C9, като фенитоин, варфарин и сулфонилурейни препарати. Клинично и лабораторно мониториране може да бъде подходящо винаги, когато лефлуномид се прибавя или премахва от терапията, и дози те трябва да бъдат коригирани, ако се налага.