Взаимодействие на ЛЕФЛУНОМИД табл. 20 мг. * 30 RATIOPHARM, LEFLUNOMIDE tabl. 20 mg. * 30 RATIOPHARM с Алкохол (Етанол)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

ЛЕФЛУНОМИД табл. 20 мг. * 30 RATIOPHARM, LEFLUNOMIDE tabl. 20 mg. * 30 RATIOPHARM взаимодейства с храната/напитката "Алкохол (Етанол)" по следният начин:

Мониторинг: скорошна, едновременна или последваща употреба (без съблюдаване на препоръчителния период на отмиване на лефлуномид) на други медикаменти, водещи до хепатотоксичност, включително нестероидни противовъзпалителни (НСПВС) и салицилати, може да потенцира увреждане на черния дроб, свързано с употребата на лефлуномид (leflunomide).

Докладвани са случаи на повишени чернодробни трансаминази, хепатит, жълтеница, холестаза, чернодробна недостатъчност и остра чернодробна некроза при употребата на лефлуномид. Повишаването на чернодробните ензими е умерено (2 пъти над нормата) и отзвучава при продължаване на лечението. Значителното увеличение (над 3 пъти над нормата) е рядко и отшумява с намаляване на дозата или преустановяване на лечението в повечето случаи. Смъртни случаи свързани с тежко увреждане на черния дроб също се съобщават рядко.

При преглед на данните за нежеланите реакции свързани с лефлуномид са идентифицирани 49 случая на тежко чернодробно увреждане, включително и 14 случая на фатална чернодробна недостатъчност. При пет пациента се налага трансплантация на черен дроб, а девет пациенти са имали животозастрашаващи състояния. Едновременната употреба на други хепатотоксични лекарства и съществуващо заболяване на черния дроб са свързани с най-голям риск за увреждане на черния дроб по време на лечението с лефлуномид. При 46 от 49 пациенти има прием и на други лекарства, свързани с увреждане на черния дроб, включително метотрексат (methotrexate), TNF-алфа блокери (TNF-alfa blockers), хидроксихлорохин (hydroxychloroquine), парацетамол (acetaminophen), нестероидни противовъзпалителни средства и статини, а 14 пациенти са имали съществуващо заболяване на черния дроб като активен или хроничен хепатит или анамнеза за злоупотреба с алкохол. Продължителността на терапията с лефлуномид преди началото на тежкото увреждане на черния дроб варира от 9 дни до 6 години, като в по-голямата част от случаите увреждането е в рамките на първите 6 до 12 месеца от лечението.