Взаимодействие на КСЕНОПАЛ табл. 100 мг. * 50, XENOPAL tabl. 100 mg. * 50 с N06AB04 - циталопрам (citalopram)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на КСЕНОПАЛ табл. 100 мг. * 50, XENOPAL tabl. 100 mg. * 50 е "N05AH02 - клозапин (clozapine)" която взаимодейства с "N06AB04 - циталопрам (citalopram)" по следният начин:

Коригиране на дозата: циталопрам (citalopram) може да доведе до дозо-зависимо удължаване на QT интервала. Теоретично, едновременното приложение с други агенти, които могат да удължат QT интервала като клозапин (clozapine), може да доведе до допълващи се ефекти и повишен риск от камерни аритмии, включително торсадес де пойнтес (камерна тахикардия) и внезапна смърт.

В рандомизирано, двойно-сляпо, кръстосано, с многократно увеличаване на дозите проучване, състоящо се от 119 здрави доброволци, максималното средно увеличение на нормалния QT интервал в сравнение с плацебо е 8,5 мсек за циталопрам 20 мг и 18,5 мсек за циталопрам 60 мг. Въз основа на постоянната връзка експозиция-отговор, удължаването на QT интервалът е изчислено на 12,6 мс за циталопрам 40 мг. Случаи на удължен QT интервал и торсадес де пойнтес са съобщени по време на постмаркетинговата употреба.

Като цяло, рискът индивидуален агент или комбинация от агенти да причинят камерна аритмия във връзка с удължаване на QT интервала е до голяма степен непредсказуем, но може да бъде увеличен от някои основни рискови фактори, като вроден синдром на удължен QT интервал, сърдечни заболявания и електролитни нарушения (например, хипокалиемия, хипомагнезиемия). В допълнение, степента на лекарство-предизвиканото удължаване на QT интервала зависи от конкретното лекарство(а) и дозировката.

Приложение: като се има предвид рискът от дозо-зависимо удължаване на QT интервала, дозата на циталопрам (citalopram) не трябва да надвишава 40 мг/ден. Изследвания не са показали полза при лечение на депресия с дози над 40 мг/ден. Хипокалиемията и хипомагнезиемията трябва да се коригират преди започване на лечението с циталопрам и периодично да се следят. Препоръчва се ЕКГ (електрокардиографско) мониториране (проследяване) едновременно с приложението на лекарства, които са показали удължаване на QT интервала и/или наличието на рискови фактори като сърдечна недостатъчност или брадиаритмия. Пациентите трябва да бъдат посъветвани да потърсят лекарска помощ, ако се появят симптоми, които биха могли да означават настъпването на торсадес де пойнтес, като световъртеж, сърцебиене, нередовен сърдечен ритъм, задух или синкоп.

Следене отблизо: едновременното приложение с циталопрам (citalopram) може да повиши плазмените концентрации на клозапин. Механизмът на действие може да включва инхибиране на цитохром Р450 2с19 (CYP450 2C19) и 2D6-медиирания метаболизъм на клозапин, въпреки че циталопрам като цяло се смята за слаб инхибитор на изоензима цитохром Р450 (CYP450).

В един случай, 39-годишен пациент с шизоафективно разстройство, лекуван с клозапин (400 мг/ден) проявява признаци на клозапинова токсичност скоро след добавянето на циталопрам (20 мг/ден в началото, след което се увеличава до 40 мг/ден). Във връзка с повишените серумни концентрации на клозапин и норклозапин възникнали седиране (успокояване), умора, нощно напикаване (енуреза), хиперсаливация (усилено слюноотделяне) и объркване. Нивата на клозапин намаляват и нежеланите реакции отзвучават в рамките на 2 седмици след понижаване на дозата на циталопрам до 20 мг/ден.

Приложение: фармакологичният отговор и серумните концентрации на клозапин (clozapine) трябва да се следят по-внимателно след започване, прекратяване или промяна на дозата на циталопрам (citalopram) при пациенти, които са на постоянен антипсихотичен режим и дозата на клозапин трябва да се коригира, колкото е необходимо.