Взаимодействие на ЛЕВОФЛОКСАЦИН ТЕВА флакон 500 мг 100 мл, LEVOFLOXACIN TEVA fl. 500 mg. 100 ml. с L01BB03 - тиогуанин (tioguanine)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ЛЕВОФЛОКСАЦИН ТЕВА флакон 500 мг 100 мл, LEVOFLOXACIN TEVA fl. 500 mg. 100 ml. е "J01MA12 - левофлоксацин (levofloxacin)" която взаимодейства с "L01BB03 - тиогуанин (tioguanine)" по следният начин:

Мониториране: едновременната или последователна употреба на препарати, за които се знае, че причиняват хепатотоксичност, може да увеличи риска от чернодробно увреждане, свързано с тиогуанин (thioguanine). Висок риск от чернодробна токсичност, характеризиращ се с увреждане на съдовия ендотел, е бил докладван при продължителна употреба на тиогуанин, особено при деца, приемащи лекарството като част от поддържаща терапия за остра лимфобластна левкемия и при други обстоятелства, свързани с продължителна употреба на лекарството.

Чернодробна токсичност обикновено се представя клинично със синдром на чернодробна венозна оклузивна болест (хипербилирубинемиям, лека хепатомегалия, повишаване на телесното тегло, поради задръжка на течности, и асцит) или с признаци на портална хипертония (спленомегалия, тромбоцитопения и варици на хранопровода). Хистопатологичните находки включват хепатопортална склероза, нодуларна регенеративна хиперплазия, пелиозен хепатит и перипортална фиброза.

Приложение: употребата на тиогуанин в комбинация с други потенциални хепатотоксични препарати (например ацетаминофен, алкохол, андрогени, анаболни стероиди, противотуберкулозни препарати, азолови противогъбични препарати, АСЕ-инхибитори, ендотелин рецепторни антагонисти; интерферони, нуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза, ретиноиди, тиазолидиндиони; антиконвулсанти, като карбамазепин, хидантоини, фелбамат, валпроева киселина; липидопонижаващи препарати като фенофибрат, HMG-CoA редуктаза инхибитори, ниацин; билкови и хранителни добавки като черен кохош, чапарал, черен оман, кава, масло от джоджен и червен ориз) трябва да става внимателно.

Пациентите трябва да бъдат посъветвани да потърсят медицинска помощ, ако почувстват потенциални признаци и симптоми на хепатотоксичност, като висока температура, обрив, сърбеж, анорексия, гадене, повръщане, умора, болка в горен десен квадрант, тъмна урина, светли изпражнения или жълтеница. Препоръчва се мониториране на чернодробната функция при започване на лечението и редовно след това.

Терапия с тиогуанин трябва да бъда прекратена, ако има доказателства за токсичен хепатит или билиарна стаза. Обратно развитие на признаците и симптомите на чернодробна токсичност са били докладвани след прекратяване на лечението. Ранни индикации на чернодробна токсичност са признаци, свързани портална хипертония като тромбоцитопения, неутропения и спленомегалия. Повишаване на чернодробните ензими също е било докладвано, не невинаги настъпва.