Взаимодействие на ЛЕВОФЛОКСАЦИН ТЕВА флакон 500 мг 100 мл, LEVOFLOXACIN TEVA fl. 500 mg. 100 ml. с G03CA01 - етинилестрадиол (ethinylestradiol)
Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.
Една от активните съставки на ЛЕВОФЛОКСАЦИН ТЕВА флакон 500 мг 100 мл, LEVOFLOXACIN TEVA fl. 500 mg. 100 ml. е "J01MA12 - левофлоксацин (levofloxacin)" която взаимодейства с "G03CA01 - етинилестрадиол (ethinylestradiol)" по следният начин:
Допълнителни контрацептивни мерки: ефективността на естроген-съдържащи орални контрацептиви може да бъде намалена от едновременното лечение с антимикробни агенти. Въпреки това, рискът изглежда малък и подкрепящите данни са предимно ограничени до анекдотични доказателства от клинични случаи и изводи от неконтролирани или лошо контролирани проучвания.
Повечето антимикробни средства, с изключение на рифамицини и евентуално гризеофулвин, не индуцират чернодробните ензими и не показват значително увеличаване на клирънса на оралните контрацептивни естрогени. Някои изследователи смятат, че антимикробните вещества пречат на ентерохепаталната (през червата и черния дроб) рециркулация на естрогените чрез намаляване на бактериалните хидролитични ензими в стомашно-чревния тракт, които са отговорни за регенерацията на изходните естрогенни молекули след предсистемния метаболизъм. Възможно е малък брой от жените да бъдат по-податливи на неуспешна контрацепция и следователно, да са по-чувствителни към ефектите на антимикробни средства върху разпределението на естрогените ин виво, но трябва да бъдат идентифицирани рискови фактори или генетични предразположения.
Приложение: до наличието на допълнителни данни, жени, които използват орални контрацептиви трябва да бъдат предупредени за риска от междуменструално кървене и непредвидена бременност по време на едновременна антимикробна терапия. Трябва да бъдат обмислени алтернативни или допълнителни методи за контрол на раждаемостта по време и най-малко една седмица след последната доза при краткосрочна антимикробна терапия и най-малко през първите седмици на дългосрочна антимикробна терапия, когато рискът може да бъде най-голям.