Взаимодействие на ИДАФЕР инжекционен разтвор 20 мг/мл 5 мл * 5, IDAFER solution for injection 20 mg/ml 5 ml * 5 с C09AA04 - периндоприл (perindopril)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ИДАФЕР инжекционен разтвор 20 мг/мл 5 мл * 5, IDAFER solution for injection 20 mg/ml 5 ml * 5 е "B03AC02 - захариран железен оксид (saccharated iron oxide)" която взаимодейства с "C09AA04 - периндоприл (perindopril)" по следният начин:

Мониторинг: в ограничени данни се предполага, че ACE-инхибиторите (инхибитори на ангиотензин-конвертиращ ензим) могат да повишат риска и/или тежестта на системни нежелани лекарствени реакции, свързани с парентерално приложение на желязо (iron). Не е известен точният механизъм на взаимодействие. Смята се, че някои системни реакции, получени вследствие на интравенозното прилагане на желязо, се медиират от възпалителни вещества като брадикинин, в отговор на катализирано от желязото генериране на токсични свободни радикали. Тъй като АСЕ-инхибиторите намаляват разпределението на кинините, може да се предположи, че те могат да потенцират тези реакции.

В проучване, авторите описват случаите на трима пациенти, лекувани с еналаприл, които са развили системни реакции след интравенозно приложение на фериглюконат (sodium ferric gluconate). Първият пациент е 55-годишен мъж с желязодефицитна анемия, на който преди 20 години е направена частична гастректомия. Той е получил фериглюконат 125 мг дневно в продължение на 3 дни без инциденти. Въпреки това, ден след добавянето на еналаприл към лекарствения режим, пациентът е проявил дифузна еритема, гадене, повръщане, коремни спазми и хипотония след инфузия на само няколко капки фериглюконат. Пациентът се възстановява след лечение с 200 мг хидрокортизон хемисукцинат. Впоследствие той е бил в състояние да приема фериглюконат в 10-дневен курс, без прилагането на еналаприл, а по-късно е възобновено лечението с еналаприл без произтичащи от това произшествия. Другите двама пациенти са жени, на възраст 37 и 48 години, които са били лекувани с еналаприл за 6 и 12 месеца. И двете са проявили подобни реакции към първата инфузия с фериглюлонат, както е докладвано в предишния случай. При тях не е предприето по-нататъшно лечение с фериглюконат, а са продължили лечението само с еналаприл. Авторите отбелязват, че през същия период в клиниката, на 15 пациента, неприемащи АСЕ-инхибитори, е приложено интравенозно лечение с желязо без значителни проблеми.

При друго проучване с единични дози, проведено при повече от 2500 пациента с хронична хемодиализа, сравняващо безопасността на железен натриев глюконат комплекс (SFGC) с плацебо и желязо-декстран контроли, не се открива значителна разлика в нежелателните реакции сред лицата, които са подложени на комбинирано лечение с АСЕ-инхибитори (707 души) и тези, които не са. В резултатите от последващо проучване за оценка на дългосрочната безопасност на SFGC повече от девет месеца, също не се срещат данни за ефектите от използването на АСЕ-инхибитор, върху честотата или тежестта на нежеланите реакции след многократна SFGC инфузия.

Приложение: няма специфична интервенция, която да се предприеме, за да се избегне възможно взаимодействие. Въпреки това, пациентите трябва да бъдат внимателно проследявани по време на и след парентерално лечение с желязо.