Взаимодействие на КЛОПИДОГРЕЛ таблетки 75 мг * 30 ТЕВА, CLOPIDOGREL tabl. 75 mg. * 30 TEVA с A02BC02 - пантопразол (pantoprazole)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на КЛОПИДОГРЕЛ таблетки 75 мг * 30 ТЕВА, CLOPIDOGREL tabl. 75 mg. * 30 TEVA е "B01AC04 - клопидогрел (clopidogrel)" която взаимодейства с "A02BC02 - пантопразол (pantoprazole)" по следният начин:

Мониторинг: едновременното приложение на клопидогрел (clopidogrel) с пантопразол (pantoprazole) изглежда не променя значително системната експозиция на активния метаболит на клопидогрел или ефекта на лекарството върху тромбоцитната инхибиция. Биоактивация на клопидогрел се осъществява частично от CYP450 2C19 изоензим. Тъй като е доказано, че пантопразол инхибира CYP450 2C19 ин витро, теоретично е възможно взаимодействие, което води до намаляване на образуването на активния метаболит на клопидогрел и намаляване на терапевтичната ефикасност.

При проучване на 66 здрави доброволци, които са CYP450 2C19 екстензивни метаболизатори, приема на клопидогрел 75 мг веднъж дневно в комбинация с пантопразол 80 мг в продължение на 5 дни води до приблизително 14% понижение в средната системна експозиция (AUC) на активния метаболит на клопидогрел, в сравнение със самостоятелното му приложение. Фармакодинамичните параметри са измерени и показват, че промяната в потискането на тромбоцитната агрегация (предизвикана от 5 мкм аденозин дифосфат) е свързан с промяна в експозицията на активния метаболит на клопидогрел. Не е ясно клиничното значение на тази находка. Независимо от това, наблюдателни проучвания са докладвали, че инхибиторите на протонната помпа, като лекарствен клас, могат да намалят кардиопротективните ефекти на клопидогрел.

При популационно-базирани контролирани проучвания сред пациенти на възраст 66 години или по-възрастни, които са започнали прием на клопидогрел след лечение на остър миокарден инфаркт, едновременната употреба на клопидрогел с инхибитори на протонната помпа е свързана със значително увеличен краткосрочен риск от развитието на повторен инфаркт. Не е установена връзка при по-продължителната експозиция на инхибитори на протонната помпа или с текущата експозиция на H2-рецепторни антагонисти. При стратифициран анализ на вида на използваните инхибитори на протонната помпа, пантопразол не е свързан с повторен миокарден инфаркт сред пациентите, получаващи клопидогрел. Въпреки това, броят на пациентите, приемащи пантопразол в проучването, е относително малък.

Другите инхибитори на протонната помпа (ланзопразол, омепразол, рабепразол) са свързани с 40% увеличение на риска от повторен миокарден инфаркт в рамките на 90 дни от първоначалното изписване от болницата, в сравнение с пациентите, които на са лекувани с инхибитори на протонната помпа. Според изходни резултати на "Клопидрогел Медко проучване", ретроспективен анализ на 16690 пациенти, приемащи клопидогрел една година след коронарен стент разкриват, че пациенти, които са приемали инхибитори на протонната помпа (езомепразол, ланзопразол, омепразол или пантопразол) средно девет месеца, са имали 50% увеличаване на комбинирания риска от хоспитализация за сърдечен инфаркт, мозъчен инсулт, нестабилна стенокардия или повторна реваскуларизация.

Конкретно, употреба на инхибитори на протонната помпа е свързана със 70%-но увеличение на риска от възникване на инфаркт или нестабилна стенокардия, с 48%-но увеличение на риска от развитието на инсулт или симптоми наподобяващи инсулт и 35% увеличение на необходимостта от повторна коронарна процедура. В случая, процентното отношение за отделните инхибитори на протонната помпа е езомепразол 24,9%, ланзопразол 24,3%, омепразол 25,1%, и пантопразол 29,2%, в сравнение със 17,9% при контролна група, която не е приемала инхибитори на протонната помпа.

При последователно изследване на 105 пациенти с високо рискова коронарна ангиопластика, приемащи аспирин и клопидогрел, приелите инхибитор на протонната помпа имат значително по-нисък антитромботичен отговор към клопидогрел, отколкото при група от пациенти, която не приела клопидрогел, измерен от VASP (вазодилататор-стимулиран фосфопротеин) фосфорилационен тест, който предвижда индекса на тромбоцитната реактивност към клопидогрел. Не е открита значителни разлики в антитромботичния отговор при потребителите на статини, АСЕ-инхибитори, ангиотензин II рецепторни антагонисти и бета-блокери, в сравнение с група, която не е приемала тези медикаменти.

Приложение: според лекарствената листовка на пантопразол, не се налага корекция на дозата на клопидогрел, когато се прилага с препоръчителна доза на пантопразол. Въпреки това, е препоръчително да се следи внимателно терапевтичната ефикасност на клопидогрел по време на комбинирана терапия. При съмнения за взаимодействие, инхибитора на протонната помпа може да бъде заменен с H2-рецепторен антагонист.