Взаимодействие на КОЛХИКУМ-ДИСПЕРТ таблетки 0.5 мг * 25, COLCHICUM DISPERT tabl. 0.5 mg. * 25 с A04AD12 - апрепитант (aprepitant)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на КОЛХИКУМ-ДИСПЕРТ таблетки 0.5 мг * 25, COLCHICUM DISPERT tabl. 0.5 mg. * 25 е "M04AC01 - колхицин (colchicine)" която взаимодейства с "A04AD12 - апрепитант (aprepitant)" по следният начин:

Коригиране на дозата: едновременното приложение с инхибитори на цитохром Р450 3А4 (CYP450 3A4) може значително да увеличи серумните концентрации на колхицин (colchicine), който се метаболизира главно от изоензима. Може да настъпи клинична токсичност, включително миопатия, невропатия, мултиорганна недостатъчност и панцитопения.

В един случай, пациент с фамилна средиземноморска треска и амилоидоза, засягаща бъбреците, черния дроб и стомашно-чревния тракт е приет в болницата с животозастрашаваща колхицинова токсичност след двуседмичен курс с еритромицин, умерен CYP450 3A4 инхибитор. През годината, преди да бъде приет, пациентът е развил рецидивираща диария, коремна болка и е демонстрирал токсични нива на колхицин на два пъти. Много е вероятно пациентът да е имал остра колхицинова токсичност, причинена от добавянето на еритромицин на фона на хронична колхицинова интоксикация вследствие на бъбречно и чернодробно увреждане. Пациентът се подобрява с поддържащо лечение и интензивна хемодиализа и е изписан на 70-ия ден от хоспитализацията.

Друг доклад описва два фатални случая на агранулоцитоза поради предполагаемо взаимодействие между колхицин и кларитромицин (clarithromycin), мощен CYP450 3A4 инхибитор. Рисковите фактори включват леки отклонения в чернодробните функционални тестове при единия пациент и краен стадий на бъбречна недостатъчност при другия. Съобщени са и няколко други случая на съмнение за взаимодействие с кларитромицин, в които пациентите са развили рабдомиолиза, панцитопения или невромиопатия по време на лечението с колхицин. В повечето случаи са присъствали съпътстващи рискови фактори като съществуващо бъбречно и/или чернодробно увреждане.

В ретроспективно проучване на 116 пациенти, на които са били предписани кларитромицин и колхицин при едновременното им приемане в болницата, 9 от 88 пациенти (10.2%), които са получили двете лекарства едновременно са починали, в сравнение със само 1 от 28 пациенти (3,6%), които са получили лекарствата последователно. Степента на панцитопения е 10,2% при групата с едновременния прием в сравнение с 0% в групата, която приемала лекарствата последователно. Многовариантен анализ на пациентите, които са получавали съпътстваща терапия установи, че удължената припокриваща се терапия, наличието на изходно бъбречно увреждане и развитието на панцитопения са били свързани със смъртта. Като цяло, рискът от смърт се увеличава 25 пъти при пациенти, които са получавали съпътстваща терапия и които са развили панцитопения.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, ако колхицин се предписва в комбинация с умерени цитохром Р450 3А4 (CYP450 3A4) инхибитори като ампренавир, апрепитант, дилтиазем, еритромицин, флуконазол, фозампренавир и верапамил. При пациенти с нормална бъбречна и чернодробна функция, трябва да се намали дозата на колхицин, когато се използва с умерени CYP450 3A4 инхибитори или в рамките на 14 дни от употребата им.

За лечение на остри кризи на подагра, коригираната препоръчителната единична доза е 1,2 мг. Приложението не трябва да се повтаря в продължение на най-малко три дни.

За лечение на фамилна средиземноморска треска максимална доза колхицин е 1.2 мг/ден, когато се използва в присъствието на умерени CYP450 3A4 инхибитори.

Други значими инхибитори на CYP450 3A4 включват амиодарон, дронедарон, иматиниб, позаконазол и квинупристин/далфопристин (quinupristin/dalfopristin), въпреки че не е известна степента, в която те могат да взаимодействат с колхицин. Може да е необходима подобна корекция на дозата. Пациентите трябва да бъдат посъветвани да се свържат с лекуващия лекар, ако проявят симптоми на токсичност като коремна болка, гадене, повръщане, диария, умора, миалгия (болка в мускулите), астения, хипорефлексия, парестезия и изтръпване.