Взаимодействие на ПАРНАСАН табл. 10 мг. * 30, PARNASSAN tabl. 10 mg. * 30 с N06AB08 - флувоксамин (fluvoxamine)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ПАРНАСАН табл. 10 мг. * 30, PARNASSAN tabl. 10 mg. * 30 е "N05AH03 - оланзапин (olanzapine)" която взаимодейства с "N06AB08 - флувоксамин (fluvoxamine)" по следният начин:

Мониторинг: едновременното приложение с флувоксамин (fluvoxamine) може значително да повиши плазмените концентрации на оланзапин (olanzapine). Механизмът е, чрез флувоксамин предизвикано инхибиране на CYP450 1A2 изоензима, основно отговорен за метаболитния клирънс на оланзапин.

При анализ на данните от терапевтичен лекарствен мониторинг, пациенти, лекувани едновременно с флувоксамин имат повишение в съотношението на плазмената концентрация и дневната доза 2.3 пъти по-високо от това на пациенти, лекувани само с оланзапин. При някои пациенти разликата е повече от 4.2 пъти. За разлика от това, едновременното приложение със сертралин не е свързано с повишение в съотношението на плазмената концентрация и дозата, в сравнение със самостоятелното приложение на оланзапин, също така в друго фармакокинетично проучване, включващо 15 здрави доброволци също не се проявяват значими взаимодействия с флуоксетин. Съобщава се за клинична токсичност при случай на пациент, лекуван с флувоксамин и оланзапин в продължение на няколко месеца. Пациентът е имал мидриаза, тремор на ръцете и мускулна ригидност във връзка с токсични плазмени нива на оланзапин. Значително намаляване на дозата на оланзапин не е довело до адекватни резултати и на пациента е приложен пароксетин без по-нататъшни проблеми.

Приложение: фармакологичният отговор и плазмените нива на оланзапин трябва да се следят по-внимателно, когато флувоксамин, се добавя или изтегля от терапия при пациенти, със стабилизиран антипсихотичен режим и да се коригира дозата, ако е необходимо. Освен това, други инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRIs) като циталопрам, флуоксетин, пароксетин и сертралин може да се счита, че не взаимодействат с оланзапин по този начин, тъй като те не се инхибират от CYP450 1A2.