Взаимодействие на ПАРНАСАН табл. 10 мг. * 30, PARNASSAN tabl. 10 mg. * 30 с N05AD01 - халоперидол (haloperidol)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ПАРНАСАН табл. 10 мг. * 30, PARNASSAN tabl. 10 mg. * 30 е "N05AH03 - оланзапин (olanzapine)" която взаимодейства с "N05AD01 - халоперидол (haloperidol)" по следният начин:

Мониторинг: по принцип, едновременната употреба на няколко вида невролептици може да увеличи риска от нежелани реакции като седиране, ортостатична хипотония, и екстрапирамидни симптоми, поради припокриване фармакодинамичните им дейности.

Има данни за един случай на тежък паркинсонизъм при възрастен пациент с анамнеза за биполярно разстройство, като се счита, че това е свързано с приложената комбинация на халоперидол и оланзапин. Преди добавянето на оланзапин, пациентът е бил стабилизиран с халоперидол, а проявените леки симптоми на паркинсонизъм, са били контролирани с бензтропин. По време на хоспитализацията, е взето решение да се премине от халоперидол на оланзапин, с цел да се сведат до минимум проявите на паркинсонизъм. През следващите 7 дни дозата на оланзапин постепенно се увеличава, докато същевременно дозата на халоперидол се намалява. Пациентът развива повишена скованост, мънкаща реч и невъзможност да ходи, което не се прекратява до третия ден след спирането на халоперидол. Бензтропина се преустановява, а симптомите не се повтарят, докато пациентът се поддържа само на оланзапин.

Приложение: при използването на няколко невролептика трябва да се подхожда с повишено внимание. Пациентите трябва да бъдат внимателно проследявани и да бъдат съветвани да уведомяват своя лекар, ако получат прекомерна седация, ортостаза, или екстрапирамидни симптоми напр. дистонични реакции, акатизия, паркинсонизъм, невролептичен малигнен синдром, тардивна дискинезия.