Взаимодействие на РЕЛАКСИТ мини клизма за ректална употреба 5 мл. * 3, RELAXIT MINI ENEMA 5 ml. * 3 с L04AD02 - такролимус (tacrolimus)

Това взаимодействие е минимално клинично значимо. Рискът е минимален, но трябва да го имате предвид. Удачно е да се предприемат мерки за да се избегне взаимодейстието.

Една от активните съставки на РЕЛАКСИТ мини клизма за ректална употреба 5 мл. * 3, RELAXIT MINI ENEMA 5 ml. * 3 е "B05CB02 - натриев цитрат (sodium citrate)" която взаимодейства с "L04AD02 - такролимус (tacrolimus)" по следният начин:

Ин-витро данни показват, че приемането на антиациди може да намалят бионаличността на такролимус (tacrolimus).

Проучване ин витро показват, че такролимус съдържащ се в 100 мл симулативна стомашна течност с еквивалент на 500 мг на различни антиациди води до загуба на такролимуса, което се дължи вероятно на рН-медиираното му разграждане.

Конкретно, алуминиево магнезиевия хидроксид (aluminum-magnesium hydroxide) води до 14% загуба на такролимус в рамките на 24 часа, магнезиевия оксид (magnesium oxide) до 98% загуба в 12 часа, а калциевия карбонат (calcium carbonate) до 30% загуба в рамките на 24 часа.

За разлика от тях алуминиев хидроксид гел (aluminum hydroxide gel), причинява незабавно 35%- на загуба на такролимуса (в рамките на 2 минути), но без по-нататъшна загуба в продължение на 24 часа, което предполага, че тарколимуса се адсорбира. Дали тези реакции се наблюдават при ин виво, както и до каква степен е неизвестно.

Съобщава се, че натриевият бикарбонат (sodium bicarbonate) предизвиква широко променливи плазмени нива и намалява концентрациите на такролимуса в кръвта, когато се прилагат заедно. Никакви други подробности не са установени.

Въпреки това, в проучване с еднократна доза, при приложение на такролимус с алуминиево магнезиев хидроксид при здрави доброволци е довело до 10% и 21% увеличение (не намаление) в концентрацията на такролимус (Cmax) и системната му експозиция (AUC), в сравнение при приложението му без алуминиево магнезиев хидроксид.