Взаимодействие на КАРВЕКЕЪР табл. 6.25 мг. * 30, CARVECARE tabl. 6.25 mg. * 30 с M03AA02 - тубокурарин (tubocurarine)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на КАРВЕКЕЪР табл. 6.25 мг. * 30, CARVECARE tabl. 6.25 mg. * 30 е "C07AG02 - карведилол (carvedilol)" която взаимодейства с "M03AA02 - тубокурарин (tubocurarine)" по следният начин:

Мониторинг: невромускулните и бета-блокерите могат да имат допълнителни потискащи нежелани реакции спрямо сърдечно-съдовата система. В едно проучване, 8 от 42 пациента, получаващи бета-блокери получават брадикардия (по-малко от 50 удара в минута) и хипотония (систолично по-малко от 80 mmНg), когато е приложен атракуриум. Повечето от тези пациенти са били под обща анестезия с диазепам, метохекситал, дроперидол, фентанил и азотен окис/кислород.

В изолирани случаи пациенти, лекувани с тимололови капки за очи са развили брадикардия и хипотония, когато е приложен атракуриум или алкуроний. Също така са докладвани и взаимодействия с атенолол и атракуриум. В ограничени данни се предполага, че бета-блокерите могат умерено да потенцира фармакологичните ефекти на невромускулните блокери. Точният механизъм на взаимодействие не е известен, но може да включва ефекти в постсинаптичната мембрана, като бета-блокерите сами по себе си могат да обострят или да разкрият съществуваща миастения гравис.

В един случай, двама пациенти с тиреотоксикоза, лекувани с пропранолол 120 мг/ден в продължение на 14 дни преди операция, са проявили удължена невромускулна блокада с тубокурарин. По същия начин, при проучване с осем пациента, получаващи есмолол 300 до 500 мкг/кг/мин, пет минути преди въвеждане в анестезия са имали приблизително 3 минути забавяне на възстановяването от невромускулна блокада, индуцирана със сукцинилхолин в сравнение с пациентите, получаващи плацебо инфузия. Други проучвания не са потвърдили тези констатации.

В едно проучване с 16 пациента, получаващи продължително лечение най-малко един месец с различни бета-блокери, не се открива значителна разлика в началото и продължителността на действието на рокуроний, в сравнение с 27 пациента в контролната група. В по-ранни проучвания, дори се наблюдава леко намаляване на ефекта на сукцинилхолин при пациенти, лекувани с пропранолол интравенозно преди хирургичната интервенция и по-кратка продължителност на действие на тубокурарин в пациенти, приемали пропранолол или окспренолол. Доказано е, че есмолол може да отложи началото на действие на рокуроний с 93 до118 секунди.

Приложение: клиницистите трябва да осъзнават потенциала за промяна на ефективността на невромускулните блокери в присъствието на бета-блокерите. Дихателната и сърдечно-съдовата дейност трябва да бъдат следени внимателно.