Взаимодействие на ХУМАЛОГ МИКС 50 КУИК ПЕН 300 IU инжекционен разтвор * 5, HUMALOG MIX 50 KWIK PEN 300 IU * 5 с A10BG01 - троглитазон (troglitazone)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ХУМАЛОГ МИКС 50 КУИК ПЕН 300 IU инжекционен разтвор * 5, HUMALOG MIX 50 KWIK PEN 300 IU * 5 е "A10AB04 - инсулин лиспро (insulin lispro)" която взаимодейства с "A10BG01 - троглитазон (troglitazone)" по следният начин:

Мониторинг: едновременното приложение на тиазолидиндион в комбинация с инсулин може да повиши риска от развитие на оток в сравнение със самостоятелното приложение на инсулин. Механизмът е неизвестен, но може да включва повишаване на антинатрийуретичен и/или периферни съдоразширяващи ефекти на инсулин.

В изследване на 319 пациенти с диабет тип 2, контролиран неадекватно с монотерапия на инсулин по два пъти дневно, отоци се наблюдават при 13,1% и 16,2% от пациентите, след едновременно приложение на розиглитазон, съответно, 4 мг дневно и 8 мг дневно, в сравнение с 4,7% от тези, при които е приложен едновременно плацебо. Наблюдавано е малко, но статистически значимо намаление на хемоглобина и хематокрита при употреба на розиглитазон в сравнение с плацебо. Тези събития са били класифицирани като леки до умерени и не се считат за сериозни.

В подобно проучване, включващо 566 пациенти на стабилна инсулинова монотерапия, се наблюдават леки или умерени отоци при 12,6% и 17,6% от пациентите, получаващи пиоглитазон в дози, съответно, 15 мг дневно и 30 мг дневно, в сравнение със 7,0% от тези, които са получили плацебо. Освен това, лека или умерена хипогликемия се наблюдава при 8% и 15% от пациентите, получаващи пиоглитазон в дози, съответно, 15 мг дневно и 30 мг дневно, в сравнение с 5,0% от тези, които са получили плацебо. Също така, е наблюдавана средна промяна в изходното телесно тегло с 2,3 кг за групата с доза от 15 мг пиоглитазон и 3,7 кг за група с доза от 30 пиоглитазон, докато в групата на плацебо не настъпила промяна.

В ретроспективно проучване на 79 пациенти, които първоначално са лекувани с тиазолидиндион или инсулин по отделно, впоследствие е приложена комбинация от двата медикамента, като по време комбинираната терапия 20 пациенти (25.3%) са развили оток, в сравнение със 7 от 71 пациенти (9.9%) по време на самостоятелното приложение на инсулин и 1 от 8 пациенти (12,5%) по време на самостоятелното, включен тиазолидиндион. Средното време за поява на отоците е 135 дни, след като е започнала комбинирана терапия. Не е документирана нова поява или обостряне на застойна сърдечна недостатъчност по време на комбинирана терапия. Въпреки това, един пациент е развил остър белодробен оток след 2 месеца на комбинираната терапия и умира.

Приложение: препоръчва се повишено внимание при едновременно приложение на тиазолидиндион и инсулино. Пациенти с риск за развитие на сърдечна недостатъчност трябва да се следят внимателно. Пациентите се съветват да уведомяват своя лекар веднага, при появят на признаци и симптоми на сърдечна недостатъчност, като задържане на течности, оток, бързо наддаване на тегло или недостиг на въздух. Пациентите трябва знаят за повишен риск от развитие на хипогликемия и да внимават за признаци и симптоми на потенциална хипогликемия, като главоболие, виене на свят, сънливост, гадене, глад, тремор, слабост, изпотяване, сърцебиене.