Взаимодействие на МОНТЕЛЕКС дъвчащи табл. 10 мг. * 30, MONTELEX cheweble tabl. 10 mg. * 30 с A10BG02 - росиглитазон (rosiglitazone)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на МОНТЕЛЕКС дъвчащи табл. 10 мг. * 30, MONTELEX cheweble tabl. 10 mg. * 30 е "R03DC03 - монтелукаст (montelukast)" която взаимодейства с "A10BG02 - росиглитазон (rosiglitazone)" по следният начин:

Мониторинг: едновременното приложение с инхибитори на CYP450 2C8 може да увеличи плазмените концентрации на розиглитазон (rosiglitazone), който първо се метаболизира чрез изоензима. Във фармакокинетично проучване, едновременното приложение на розиглитазон 4 мг веднъж дневно и мощния CYP450 2C8 инхибитор гемфиброзил 600 мг два пъти дневно в продължение на 7 дни води до 127% увеличение на системната експозиция на розиглитазон (AUC) в сравнение с приложението само на розиглитазон. В проучване с 10 здрави доброволци, предварителната обработка с друг инхибитор на CYP450 2C8, триметоприм 160 мг орално два пъти дневно в продължение на 4 дни, се наблюдава увеличаване на средната пикова плазмена концентрация (Cmax) и AUC на розиглитазон 4 мг еднократна перорална доза с 14 % и 37%, в сравнение с плацебо. Полуживотът на розиглитазон е удължен от 3.8 на 4.8 часа. Почти идентични резултати са докладвани при осем здрави доброволци в друго проучване, при което се прилага триметоприм и розиглитазон.

Приложение: като се има предвид потенциала за дозозависими нежелани реакции, свързани с розиглитазон се препоръчва повишено внимание по време на едновременното приложение с CYP450 2C8 инхибитори. Нужно е внимателно наблюдение за развитието на хипогликемия и други неблагоприятни ефекти на розиглитазон като задържане на течности, сърдечна недостатъчност и белодробен и периферен оток. Пациентите трябва редовно да следят кръвната си захар и да разпознават и лекуват признаците на хипогликемия, които могат да включват симптоми като главоболие, виене на свят, сънливост, нервност, обърканост, тремор, глад, слабост, изпотяване и сърцебиене. Лекарят трябва да бъде уведомен, ако има съмнения за взаимодействие.