Взаимодействие на ВИРАМУН табл. 200 мг. * 60, VIRAMUNE tabl. 200 mg. * 60 с J04AB02 - рифампицин (rifampicin)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на ВИРАМУН табл. 200 мг. * 60, VIRAMUNE tabl. 200 mg. * 60 е "J05AG01 - невирапин (nevirapine)" която взаимодейства с "J04AB02 - рифампицин (rifampicin)" по следният начин:

Да се избягва: едновременното приложение на невирапин (nevirapine) с рифампин (rifampin) може значително да намали плазмените концентрации на невирапин, въпреки че няколко клинични проучвания показват, че комбинацията може да се използва ефективно, без коригиране на дозата. Механизмът е индукция на метаболизма на невирапин от рифампин чрез стимулиране на активността на CYP450 3A4 изоензим.

В клинично изследване на 14 пациенти е докладвано, че рифампин намалява пиковата плазмена концентрация (Cmax), площта под кривата концентрация-време (AUC) и минималната плазмена концентрация (Cmin) на невирапин съответно с 50%, 58% и 68%.

В друго проучване, включването на рифампин (600 мг веднъж дневно) при 5 ХИВ-инфектирани пациенти, лекувани с антиретровирусна терапия, включваща невирапин (200 мг два пъти дневно) води до намаляване на средното равновесно състояние на Cmax и AUC на невирапин, респективно с 36% и 31%, в сравнение с началното ниво. Cmin е намалена с 21%, но разликата не е статистически значима, и авторите на проучването твърдят, че много пъти над IC50 за невирапин. Не се наблюдава ефект върху фармакокинетиката на рифампин, въз основа на сравнение при 5 пациенти, приемали рифампин без невирапин.

Приложение: според лекарствената листовка на невирапин и препоръки на някой експерти, трябва да се предвиди алтернативна антимикобактериална, имайки предвид риска от намалена вирусна чувствителност и възникване на резистентност свързана, със субтерапевтични антиретровирусни лекарствени нива, при пациенти, които вече получават ефективна антиретровирусна терапия с невирапин.

Когато е възможно за лечение на латентна туберкулоза инфекция (ТБК), може да се приложи девет месечен режим с изониазид. За лечение на ХИВ-свързана туберкулоза, е предпочитана схема, която включва рифабутин, тъй като рифабутин изглежда е толкова ефективен, колкото рифампин, но е много по-мощен индуктор на CYP450 3A4 изоензим.

Терапевтичен режим, който не включва рифамицин не е оптимален (високи нива на смъртност, по-високи нива на терапевтичен неуспех и повторна проява на заболяването, увеличени странични ефекти, голямата продължителност на лечението) и обикновено не се препоръчва за свързана с ХИВ туберкулоза, освен при пациенти, които имат непоносимост към рифамицини или заразен с рифамицин-резистентни микроорганизми.

При пациенти, които не са започнали антиретровирусна терапия по време на лечението на туберкулоза, лекарите могат да обмислят възможността за използване рифампин и отлагане на антиретровирусна терапия.
В ранен стадий на HIV, е разумно да се проследява броят на CD4 клетките и да се отложи антиретровирусна терапия, до завършване на курса на лечение на туберкулозата, тъй като има по-нисък риск от прогресия на HIV заболяването или смърт през този период.

Оптималното време за започване на антиретровирусна терапия, обаче, трябва да се индивидуализира въз основа на първоначалния отговор на лечение на туберкулозата и появата на нежелани лекарствени реакции. При пациенти с нисък брой на CD4 клетките, лекарите могат да предвидят забавяне на антиретровирусна терапия, до края на първите един или два месеца на туберкулозна терапия, тъй като страничните ефекти са обичайно явление през тази мулти-лекарствена фаза на лечение на туберкулозата и може да се припокриват с тези на антиретровирусните медикаменти.

Освен това забавянето на антиретровирусна терапия, може да облекчи свързаните с нея проблеми и намали честотата на проява и тежестта на парадоксалните реакции (т.е. имунно възстановителни синдроми, наподобяващи обостряне на ТБК, които понякога се появяват след започване на противотуберкулозно лечение при пациенти, приемащи мощни антиретровирусни медикаменти).

Рифабутин може да бъде заместен около 2 седмици преди планираното начало на антиретровирусна терапия, за да отслабне индукционния ефект на рифампин върху CYP450 3A4 изоензим. По принцип, лечението на туберкулозата в контекста на антиретровирусна терапия е сложен и изисква индивидуален подход. В лечението на свързаната с ХИВ туберкулоза трябва да бъдат включени експерти, както и терапевтите, лекуващи туберкулозата и ХИВ трябва да работят в тясно сътрудничество по време на лечението.