Взаимодействие на ОЛСТАДРИН табл. 10 мг. * 30, OLSTADRYN tabl. 10 mg. * 30 с J05AE03 - ритонавир (ritonavir)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ОЛСТАДРИН табл. 10 мг. * 30, OLSTADRYN tabl. 10 mg. * 30 е "N05AH03 - оланзапин (olanzapine)" която взаимодейства с "J05AE03 - ритонавир (ritonavir)" по следният начин:

Мониториране: едновременното прилагане с ритонавир (ritonavir) може да увеличи плазмените концентрации на оланзапин (olanzapine). Механизмът се състои в индуциране от ритонавир на CYP450 1A2 и уридин 5-дифосфат глюкуронозилтрансфераза, ензимите, които са отговорни за метаболитния клирънс на оланзапин.

При 14 здрави доброволци, непушачи, ритонавир (300 мг титрирани до 500 мг перорално по два пъти на ден за повече от 11 дни) намалило средната пикова плазмена концентрация, системната експозиция и времето на полуживот на оланзапин (единична перорална доза от 10 мг) с 40%, 53% и 50%, респективно, в сравнение със самостоятелното прилагане на оланзапин. Пероралният клирънс се увеличил със 115%. Всички субекти, освен един, докладвали по-слабо седиране с оланзапин след прилагане на ритонавир, отколкото преди това.

Приложение: пациентите, лекувани едновременно с ритонавир, могат да се нуждаят от по-високи дози оланзепин за постигане на контрол над психотичните симптоми. Фармакологичният отговор към оланзапин трябва да бъде мониториран отблизо, когато ритонавир се прибавя към или премахва от терапията, при пациенти със стабилен антипсихотичен режим, и дозите на оланзапин да бъдат коригирани, ако е необходимо.