Взаимодействие на ЕПИВИР разтвор 10 мг. / мл. 240 мл., EPIVIR oral solution 10 mg. / ml. 240 ml. с J05AG03 - ефавиренц (efavirenz)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ЕПИВИР разтвор 10 мг. / мл. 240 мл., EPIVIR oral solution 10 mg. / ml. 240 ml. е "J05AF05 - ламивудин (lamivudine)" която взаимодейства с "J05AG03 - ефавиренц (efavirenz)" по следният начин:

Мониторинг: едновременното приложение на ефавиренц (efavirenz) с други медикаменти, за които е известно, че могат да предизвикват хепатотоксичност, може да потенцира риска от увреждане на черния дроб. Ефавиренц се свързва с хепатотоксичност при използването на лекарството след разрешаване на употребата му. Сред докладваните случаи на чернодробна недостатъчност, някои от тях се наблюдават при пациенти с не съществуващо чернодробно заболяване или други рискови фактори.

Приложение: трябва да се обмисли рискът от чернодробно увреждане, когато ефавиренц се използва в комбинация с други лекарствени средства, които са потенциално хепатотоксични (например ацетаминофен; алкохол; андрогени и анаболни стероиди; антитуберкулозна агенти; азоли, АСЕ-инхибитори; ендотелин-рецепторни антагонисти; интерферони; други нуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза; ретиноиди; тиазолидиндиони; антиконвулсанти като карбамазепин, хидантоини, фелбамат, и валпроева киселина; липидопонижаващи медикаменти като фенофибрат, HMG-CoA редуктазни инхибитори и ниацин, билки и хранителни добавки, като например черен кохош, чапарал, черен оман, дехидроепиандростерон, кава, масло от джоджен и мая от червен ориз).

Пациентите се съветват да потърсят медицинска помощ, при появата на признаци и симптоми на потенциална хепатотоксичност като треска, обрив, сърбеж, анорексия, гадене, повръщане, умора, болка в горния десен квадрант на корема, потъмняване на урината, обезцветяване на изпражненията и жълтеница. Преди и по време на лечението трябва да се извършва мониторинг на чернодробните функционални тестове, особено при пациенти с подлежащо чернодробно заболяване (включително хепатит B или C коинфекция) или маркирано повишени трансаминази. Трябва да се обмисли ползата от продължаване на терапията с ефавиренц, срещу риска от значителна чернодробна токсичност при пациенти, които развиват персистиращо повишение на серумните трансаминази, по-големи от пет пъти над горната референтна граница.