Взаимодействие на ЖАНГИ таблетки 0.03 мг. / 3 мг. * 21, JANGEE tabl. 0.03 mg. / 3 mg. * 21 с J04AB05 - рифапентин (rifapentine)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ЖАНГИ таблетки 0.03 мг. / 3 мг. * 21, JANGEE tabl. 0.03 mg. / 3 mg. * 21 е "G03AA12 - дроспиренон и естроген (drospirenone and estrogen)" която взаимодейства с "J04AB05 - рифапентин (rifapentine)" по следният начин:

Допълнителни контрацептивни мерки: едновременното приложение с рифампин (rifampin) или други рифамицини може да намали ефикасността на хормоналните контрацептиви (противозачатъчни).

Налице са множество случаи на менструални аномалии (например внезапно кървене, аменорея, нередовна менструация) и възникването на непредвидена бременност при жени, приемали орални контрацептиви с рифампин. Честотата на внезапно кървене, свързано с тази комбинация може да бъде по-висока от 75% и над 3/4 от всички предполагаеми взаимодействия между антибиотици и орални контрацептиви според сведенията са свързани с рифампин. Взаимодействието се основава на ускорения клирънс на хормоналните контрацептиви, както и намаляване на плазмената концентрация на несвързаните (активни) хормони поради индукция на ензимната активност на чернодробната система CYP450 (цитохром P450) и хормон-свързващия глобулинов капацитет на рифампина.

Въпреки че, тези фармакокинетични ефекти са предимно свързани с рифампин (rifampin), те могат да бъдат наблюдавани и в по-малка степен с други рифамицини. В проучване на 28 здрави пременопаузални жени, приемащи комбинация от орални противозачатъчни хапчета едновременно с рифампин (300 мг/ден в продължение на 10 дни) намалява максималната плазмена концентрация (Cmax) и системната експозиция (AUC) на етинилестрадиол (ethinylestradiol), съответно с 42% и 64%, а същата доза рифабутин (rifabutin) намалява максималната плазмена концентрация (Cmax) и системната експозиция (AUC) на етинилестрадиола, съответно с 20% и 35%. Системната експозиция (AUC) на норетиндрон намалява с 60% при приложение с рифампин и 20% с рифабутин. В допълнение, нивата на фоликулостимулиращия хормон(FSH) и лутеинизиращия хормон(LH) се увеличават след терапия с рифамицин и честотата на прокървяване е значително по-висока след едновременно приложение с рифампин (36,4%) и рифабутин (21.7%), отколкото по време на контролния цикъл (3,7%).

Приложение: жените, които използват хормонални контрацептиви трябва да бъдат предупредени за риска от кървене и непредвидена бременност по време на едновременната терапия с рифамицин, дори когато се прилага в кратки курсове. Необходимо е да се използват алтернативни или допълнителни методи за контрол на раждаемостта по време и в продължение на най-малко две седмици след краткотрайна и 4 седмици след продължителна (повече от 4 седмици) терапия с рифамицин. Ако се използва комбинация от орални противозачатъчни хапчета, трябва да бъде избрана схема на лечение, съдържаща най-малко 50 мкг етинилестрадиол на ден или еквивалент. Въпреки че, внезапното кървене не е непременно показател за ниски серумни нива на етинилестрадиол или повишен риск от овулация, някои лекари предполагат, че при жени, които имат внезапно кървене по време на лечение с ензим-индуциращи препарати може да се предписва повишаване на дозата на етинилестрадиол над 50 мкг дневно, като се съчетава повече от една форма на противозачатъчни хапчета, ако е необходимо.

За спешна контрацепция при пациенти, приемащи ензим-индуцираща терапия някои лекари препоръчват левоноргестрел (levonorgestrel) по схема, състояща се от 1,5 мг възможно най-скоро (в рамките на 72 часа след непротектиран полов акт), последвано от доза от 0,75 или 1,5 мг дванадесет часа по-късно. Алтернатива е еднократна доза от 2,25 мг възможно най-скоро след непротектиран полов акт. Въпреки това, няма достатъчно данни за ефикасността, усложненията и странични ефекти на някоя от тези схеми. Няма на разположение предпазни мерки или препоръки за жени, използващи хормон-освобождаващи вътрематочни системи, но се смята, че значително взаимодействие с тези системи е малко вероятно поради тяхното действие на местно равнище. Смята се, че инжективна прогестинова контрацепция, също така, може да бъде повлияна от рифамицините.