Взаимодействие на ЗИПРЕКСА ВЕЛОТАБ диспергиращи табл. 20 мг. * 28, ZYPREXA VELOTAB orodispersible tabl. 20 mg. * 28 с N03AG01 - валпроева киселина (valproic acid)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ЗИПРЕКСА ВЕЛОТАБ диспергиращи табл. 20 мг. * 28, ZYPREXA VELOTAB orodispersible tabl. 20 mg. * 28 е "N05AH03 - оланзапин (olanzapine)" която взаимодейства с "N03AG01 - валпроева киселина (valproic acid)" по следният начин:

Мониториране: едновременната употреба на оланзапин (olanzapine) и валпроева киселина (valproic acid) може да увеличи риска от хепатотоксичност. Точният механизъм на взаимодействие е неизвестен.

В едно ретроспективно проучване на 52 деца, комбинирано лечение с оланзапин и дивалпроекс е било свързано с по-чести покачвания на чернодробните ензими, отколкото при самостоятелното прилагане на лекарствата, и средните и пиковите нива на чернодробните ензими, по време на курса на лечение, били също по-високи.

Всички 12 пациенти, които получили комбинирано лечение имали поне една пикова елевация на ензимите над нормалните граници, срещу 10 от 17, които получавали само оланзапин и 6 от 23, които получавали само дивалпроекс. С изключение на двама пациенти, при които имало нужда от прекратяване на комбинираното лечение (поради развитие на панкреатит при единия и стеатозен хепатит при другия), наблюдаваните пикови и средни нива на ензимите били под 3 пъти над горната граница на нормата и били асимптоматични. Значението на това взаимодействие в дългосрочен план е неизвестно.

Приложение: авторите на проучването препоръчват извършване на чернодробни функционални тестове на всеки 3 до 4 месеца през първата година от лечението с оланзапин или валпроева киселина, поне при децата. Ако след една година не настъпят покачвания на чернодробните ензими или значително наддаване на тегло, може да се има предвид намаляване честотата на провеждане на чернодробните функционални тестове на всеки 6 месеца.

Пациентите трябва да бъдат посъветвани да уведомят своя лекар, ако изпитат признаци и симптоми на хепатотоксичност, като треска, обрив, анорексия, гадене, повръщане, умора, болка в горен десен квадрант, тъмна урина и жълтеница.