Взаимодействие на ТРИФАС таблетки 200 мг * 30 BERLIN CHEMIE, TRIFAS tablets 200 mg * 30 BERLIN CHEMIE с V08AB09 - йодиксанол (iodixanol)
Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.
Една от активните съставки на ТРИФАС таблетки 200 мг * 30 BERLIN CHEMIE, TRIFAS tablets 200 mg * 30 BERLIN CHEMIE е "C03CA04 - тораземид (torasemide)" която взаимодейства с "V08AB09 - йодиксанол (iodixanol)" по следният начин:
Мониторинг: прилагането на форсирана диуреза по време на администрацията на радиоконтрастни агенти може да увеличи риска от бъбречно увреждане при пациенти, които са изложени на висок риск от контраст - индуцирана нефропатия. Пациентите, които са считани за най-високо рискови включват тези с диабет (особено с диабетна нефропатия), предшестваща бъбречна недостатъчност (серумен креатинин > 1,5 мг / дл или GFR (скорост на гломерулна филтрация) < 60 ml/min/1.73 m2), хиповолемия, напреднала възраст (> 70 години), застойна сърдечна недостатъчност и / или едновременна употреба на нефротоксични лекарства (напр. НСПВС).
Диуретиците са изследвани за употреба при предотвратяването на контраст-индуцираната нефропатия, тъй като теоретично те могат да намалят медуларната исхемия, чрез намаляване на кислородните изисквания. В публикувани проучвания, обаче, прилагането интравенозно на течности плюс форсирана диуреза с фуроземид, манитол, или комбинация от двете по време на радиоконтрастна експозиция обикновено води до подобни или дори по-високи темпове на нефропатия, в сравнение само с прилагането на течности интравенозно.
Анализи на публикуваните данни сочат, че интервенции с фуроземид значително могат да увеличат риска от контраст-индуцирана нефропатия в сравнение само с хидратация. В едно проучване се установява, и че хоспитализацията на всички пациенти, които са развили контраст-индуцирана нефропатия се увеличава с 4 дни при тези, които са получили едновременно лечение с диуретици. Контрастно индуцираната нефропатия най-често се определя с увеличаването на серумния креатинин > = 0.5 мг / дл или 25% от изходното ниво в рамките на 48 до 72 часа от началото на контрастното вътресъдово приложение при липса на алтернативна етиология, въпреки че нефропатия може да възникне до една седмица след контрастната експозиция. Състоянието обикновено е преходно и асимптоматично, но то може да бъде свързано с повишен риск от бъбречна недостатъчност, диализа, продължителна хоспитализация, значителна дългосрочна заболеваемост и смъртност.
Приложение: когато е възможно, следва да се разглеждат алтернативни техники за визуализация при пациенти, които са изложени на висок риск от контраст-индуцирана нефропатия. В противен случай, някои експерти препоръчват преустановявне на диуретиците 1 до 2 дни преди приложение на контрастна материя, в зависимост от клиничната приложимост на това. Най-малката ефективна доза на нейонни, хипо- или изо- осмоларни контрастни средства (напр. йохексол, йодиксанол, йопамидол) трябва да се използва, тъй като риска от нефропатия се увеличава с увеличаване на дозата контраста и / или осмоларитета.
Ако е необходимо повторение на процедури с контрастна материя, това би следвало да се случи най-малко 72 часа след предишната експозиция на контраст и когато бъбречната функция се е възстановила напълно. Въпреки че не е необходимо да се измерват нивата на серумния креатинин на всеки пациент, преди прилагането на контраст, измервания следва да се направят при пациенти, при които е прилаган контрастен агент чрез интраартериално въвеждане (което е свързано с повишен риск от нефропатия, в сравнение с интравенозното въвеждане) и при пациенти с анамнеза за бъбречно заболяване, протеинурия, бъбречна операция, диабет, хипертония, подагра, или други рискови фактори за нефропатия.
Креатининовите измервания трябва да продължат от 24 до 48 часа след приложението на контрастното вещество. Важно е пациентите да бъдат адекватно хидратирани или с физиологичен разтвор или с натриев бикарбонат.