Взаимодействие на КАЛЕТРА табл. 100 мг. / 25 мг. * 60, KALETRA tabl. 100 mg. / 25 mg. * 60 с J04AB02 - рифампицин (rifampicin)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на КАЛЕТРА табл. 100 мг. / 25 мг. * 60, KALETRA tabl. 100 mg. / 25 mg. * 60 е "J05AE06 - лопинавир (lopinavir)" която взаимодейства с "J04AB02 - рифампицин (rifampicin)" по следният начин:

Противопоказание: едновременното приложение с рифампин (rifampin) може значително да понижи плазмените концентрации на лопинавир (lopinavir) дори и в присъствието на ниска доза ритонавир (ritonavir) като фармакокинетичен усилвател.

Рифампин (rifampin) е мощен индуктор на CYP450 3A4 и може да премахне някои от инхибиращите ефекти на ритонавир (ritonavir), което води до увеличаване клирънса на лопинавир (lopinavir) и ритонавир (ritonavir).

При проучване на 22 здрави, ХИВ-отрицателни индивиди, приложението на лопинавир (lopinavir)/ритонавир (ritonavir) в доза 400 мг/100 мг два пъти дневно в продължение на 20 дни, в комбинация с рифампин (rifampin) от 600 мг веднъж дневно в продължение на 10 дни, намалява максималната плазмена концентрация (Cmax), площта под кривата (AUC) и минималната плазмена концентрация (Cmin) на лопинавир (lopinavir) съответно с 55%, 75% и 99%, в сравнение със самостоятелното приложение на лопинавир (lopinavir)/ритонавир (ritonavir).

В друго проучване, същата доза рифампин (rifampin) намалява площта под кривата (AUC) и минималната плазмена концентрация (Cmin) на лопинавир (lopinavir), съответно с 16% и 57%, при 10 здрави индивиди, когато се прилага едновременно с лопинавир (lopinavir)/ритонавир (ritonavir) в доза от 800 мг/200 мг два пъти дневно, в сравнение със самостоятелното приложение на лопинавир (lopinavir)/ритонавир (ritonavir) 400 мг/100 мг два пъти дневно.

Не са наблюдавани значителни промени във фармакокинетиката на лопинавир (lopinavir) при комбинацията лопинавир (lopinavir)/ритонавир (ritonavir) приложени в доза 400 мг/400 мг (400 мг - 100 мг капсула + ритонавир 300 мг) два пъти дневно, в сравнение с лопинавир (lopinavir)/ритонавир (ritonavir) 400 мг/100 мг два пъти на ден с рифампин (rifampin).

Въпреки това, по-високите дози на лопинавир (lopinavir)/ритонавир (ritonavir) прилагани едновременно с рифампин (rifampin) могат да бъдат свързани с повишен риск от чернодробна и гастроинтестинална токсичност.

В проучване, 28% от участниците са получили 2-ра или по-голяма степен увеличение на ензимите ALT и AST, при които в 21% проучването е прекратено преждевременно чрез протокол.

Не е било възможно да се определи дали е по-висока честотата на повишаване на чернодробните ензими при комбинацията или при самостоятелното приложението на рифампин (rifampin).

Приложение: като се има предвид риска от намалена вирусна чувствителност и развитие на резистентност, свързана със субтерапевтични антиретровирусни лекарствени нива, трябва да се имат предвид алтернативни антимикобактериални средства при пациенти, които вече получават ефективна антиретровирусна терапия от лопинавир (lopinavir)/ритонавир (ritonavir).

За лечение на латентна туберкулозана инфекция е необходим девет месечен режим на изониазид (isoniazid).

За лечение на ХИВ - свързана туберкулоза се прилага схема, която включва рифабутин (rifabutin), тъй като рифабутин (rifabutin) е също толкова ефективен, колкото и рифампин (rifampin), но е много по-мощен индуктор на CYP450 3A4.

Нерифамициновите схеми, обикновено не се препоръчват при ХИВ - свързаната туберкулоза поради високата смъртност, честия терапевтичен неуспех, повишени странични ефекти, голямата продължителност на лечението, освен при пациенти, които имат непоносимост към рифамицин (rifamycin) или наличие на рифамицин-резистентни щамове.

При пациенти, които не са започнали антиретровирусна терапия при началното лечение на туберкулозата, специалистите могат да се обмислят възможността за използване рифампин (rifampin) и отлагане на антиретровирусна терапия.

При ранен стадий на HIV е разумно да наблюдава броят на CD4 клетките и да отложи антиретровирусна терапия до пълното лечение на туберкулозата, поради риска от прогресия на HIV инфекцията или повишаване на смъртността през този период.

Оптималното време за започване на антиретровирусна терапия, обаче трябва да се индивидуализира въз основа на първоначалния отговор на туберкулозното лечение и появата на нежелани реакции.

При пациенти с нисък брой на CD4 клетките, специалистите следва да предвидят забавяне на антиретровирусната терапия в първите един или два месеца на туберкулозната терапия, тъй като страничните ефекти са обичайно явление през тази мулти - лекарствена фаза на лечение на туберкулозата и може да се припокриват с тези на антиретровирусните медикаменти.

Освен това забавянето на антиретровирусна терапия, може да намали на честотата и тежестта на парадоксалниte реакции като възстановителни синдроми на имунната система, наподобяващи обостряне на туберкулозата, които понякога се появяват след започване на противотуберкулозното лечение при пациенти, приемащи мощна антиретровирусна терапия.

Рифабутин (rifabutin) може да бъде заместен около 2 седмици преди планираното започване на антиретровирусна терапия, за да има достатъчен период на индукционния ензимен ефект на рифампин (rifampin) да отслабне.

По принцип, лечението на туберкулозата в контекста на антиретровирусна терапия е сложно и изисква