Взаимодействие на КАЛЕТРА табл. 100 мг. / 25 мг. * 60, KALETRA tabl. 100 mg. / 25 mg. * 60 с N03AB05 - фосфенитоин (fosphenytoin)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на КАЛЕТРА табл. 100 мг. / 25 мг. * 60, KALETRA tabl. 100 mg. / 25 mg. * 60 е "J05AE03 - ритонавир (ritonavir)" която взаимодейства с "N03AB05 - фосфенитоин (fosphenytoin)" по следният начин:

Мониторинг: едновременното приложение на ритонавир (ritonavir) и фенитоин (phenytoin) може да понижи плазмените концентрации на двете лекарства. Предполагаемият механизъм включва индукция на метаболизма на фенитоин чрез CYP450 2C9 от ритонавир и обратно, индукция на метаболизма на ритонавир от фенитоин посредством CYP450 3A4 изоензим. Данните са ограничени.

Докладван е клиничен случай на пациент, приемащ карбамазепин (1200 мг дневно), фенитоин (500 мг дневно) и фенобарбитал (250 мг дневно), при който, след започване на антиретровирусна терапия с ритонавир (300 мг два пъти на ден), серумните нива на фенитоин спадат с 30%. В друг клиничен случай при пациент, приемащ карбамазепин (600 мг дневно) и фенитоин (400 мг дневно) е включен ритонавир (600 мг два пъти дневно), без видима промяна в серумните нива на фенитоин.

Във фармакокинетично проучване на осем здрави доброволци, комбинация на фенитоин (300 мг веднъж дневно в продължение на 22 дни) с лопинавир-ритонавир (400 мг 100 мг два пъти дневно в дните 12-22) намалява пиковата плазмена концентрация (Cmax), системната експозиция (AUC) и минималната плазмена концентрация (Cmin) на фенитоин, съответно с 28%, 31% и 34%, в сравнение със самостоятелното приложение на фенитоин.

В друга част на същото изследване при 12 здрави индивиди, едновременното приложение на лопинавир-ритонавир (400 мг-100 мг два пъти дневно в продължение на 22 дни) с фенитоин (300 мг веднъж дневно в дните 11-22), Cmax, AUC и Cmin на лопинавир намаляват съответно с 24%, 33% и 46%. Cmax, AUC и Cmin на ритонавир също са намалени съответно с 20%, 28% и 47%, въпреки че само промяна в Cmin е била статистически значима.

Приложение: при едновременният прием на ритонавир с фенитоин, трябва да се има предвид потенциала за намаляване на терапевтичните ефекти на фенитоин. Трябва да се проследяват внимателно серумните нива на фенитоин и фармакологични ефекти, като при необходимост дозата се променя, особено след включване или изключване на ритонавир при пациенти, които приемат антиконвулсивни медикаменти в определена схема. В допълнение, пациентите трябва да се наблюдават за възможно намаляване на антиретровирусния отговор, поради понижаване плазмените нива на ритонавир и други антиретровирусни средства, предизвикани от фенитоин.