Взаимодействие на КАЛЕТРА капсули * 180, KALETRA capsules * 180 с J02AB02 - кетоконазол (ketoconazole)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на КАЛЕТРА капсули * 180, KALETRA capsules * 180 е "J05AE03 - ритонавир (ritonavir)" която взаимодейства с "J02AB02 - кетоконазол (ketoconazole)" по следният начин:

Коригиране на дозата: едновременното приложение с ритонавир (ritonavir) може значително да повиши плазмените концентрации на итраконазол (itraconazole) и кетоконазол (ketoconazole). Механизмът на действие е чрез инхибиране на CYP450 (цитохром p450) 3A4 при метаболизирането на ритонавир.

Според листовката на продукта, ритонавир (в доза 500 мг перорално два пъти дневно в продължение на 10 дни), е увеличил средната максимална плазмена концентрация (Cmax) и площта под кривата концентрация-време (AUC) на кетоконазол (в доза 200 мг перорално дневно в продължение на 7 дни) с 55 % и близо 250% съответно, в сравнение с приложението само на кетоконазол. Ритонавир също е увеличил средният полуживот на кетоконазол от 2,7 на 13,2 часа. Обратно на това, Cmax и AUC на ритонавир са се увеличили с едва 10% и 18% съответно.

При едно проучване, включващо 12 ХИВ-инфектирани пациенти са доказани умерените ефекти на кетоконазол върху плазмените нива на ритонавир. Въпреки това, нивата на ритонавир в гръбначно-мозъчната течност (CSF) са се увеличили със 178%, което се смята, че се дължи главно на инхибиране на активните транспортни системи в гръбначно-мозъчната течност и плазмата (напр., P-гликопротеин) от кетоконазол, и на второ място до намаляване на системния клирънс на ритонавир.

На теория, увеличението в концентрациите на ритонавир в ликвора, може да доведе до подобряване на антиретровирусния отговор в централната нервна система. Ограничени данни показват, че ритонавир, може също да повлияе плазмените нива на итраконазол.

Извършено е едно фармакокинетично проучване при ХИВ пациент, лекуван с итраконазол и комбинацията лопинавир-ритонавир. Пациентът е получил итраконазол в доза 200 мг два пъти дневно в продължение на 10 дни преди започване на антиретровирусна терапия, съдържаща лопинавир-ритонавир (в доза 400 мг-100 мг два пъти дневно). Поради очакваното взаимодействие, дозата на итраконазол е била намалена до 200 мг веднъж дневно след началото на приема на лопинавир-ритонавир. Въпреки коригирането на дозата, общата експозиция (AUC на итраконазол, така и на активните хидрокси метаболити) е била сходна един ден преди и един ден след започване приема на лопинавир-ритонавир. Пет седмици по-късно, нивата на итраконазол надвишават 2000 нг/мл и неговия терминален полуживот се е удължил от 16 часа, до малко над 160 часа. Не са наблюдавани признаци на токсичност свързани с итраконазол, и пациентът се е възстановил няколко месеца по-късно. Итраконазол има незначителен ефект върху фармакокинетиката на лопинавир и ритонавир.

Приложение: по време на едновременно приложение с ритонавир, дозата на кетоконазол не трябва да надвишава 200 мг/ден, така че да се избегнат прекомерно високи плазмени нива, които могат да бъдат свързани с нарушаване на производството на тестостерон и кортизол, и повишен риск от хепатотоксичност. Някои специалисти препоръчват ограничаване на дозата на итраконазол до 200 мг/ден, когато се предписва с ритонавир.