Взаимодействие на ТАРКА 240 мг / 2 мг таблетки с изменено освобождаване * 28 МАЙЛАН, TARKA 240 mg/2 mg modified-release tablets * 28 MAYLAN с G04BE08 - тадалафил (tadalafil)

Това взаимодействие е минимално клинично значимо. Рискът е минимален, но трябва да го имате предвид. Удачно е да се предприемат мерки за да се избегне взаимодейстието.

Една от активните съставки на ТАРКА 240 мг / 2 мг таблетки с изменено освобождаване * 28 МАЙЛАН, TARKA 240 mg/2 mg modified-release tablets * 28 MAYLAN е "C09AA10 - трандолаприл (trandolapril)" която взаимодейства с "G04BE08 - тадалафил (tadalafil)" по следният начин:

Въз основа на тяхната фармакология, фосфодиестераза-5 (PDE5) инхибиторите може евентуално да усилят хипотензивния ефект на антихипертензивни медикаменти.

Антихипертензивните агенти потискат фосфодиестераза-5 (PDE5)-медиираното разграждане на цикличен гуанозин монофосфат (цГМФ), което в съдовата гладка мускулатура може да доведе до периферна вазодилатация (разширение на съдовете). Въпреки това, клиничните фармакологични проучвания на тадалафил (приложен в доза 10 мг, освен в проучвания с блокери на ангиотензин II рецептора (AR блокери) и амлодипин, при което е използвана доза от 20 мг) не са показали клинично значимо взаимодействие с различни антихипертензивни медикаменти от основните класове, включително блокери на калциевите канали, АСЕ инхибитори, бета-блокери, тиазидни диуретици и AR блокери.

Тадалафил (tadalafil) 10 мг и 20 мг също не е имал клинично значим ефект върху промените в кръвното налягане, дължащи се на тамсулозин (tamsulosin) - алфа-1а блокер. В допълнение, анализа на данни от трета фаза на клинични проучвания не отбелязва нежелани ефекти при пациенти, приемащи тадалафил с или без антихипертензивни медикаменти. При пациенти, получаващи едновременно антихипертензивни медикаменти, тадалафил 20 мг може да предизвика понижение на кръвното налягане, което като цяло е незначително и не е вероятно да има клинично значение.

В клинично проучване при здрави мъже на възраст от 45 до 78 години, приложението на силодосин (silodosin) с еднократна доза от 20 мг тадалафил води до повишена честота на положителни резултати при ортостатични тестове извършени по време на 12-часовия период след едновременното приложение спрямо приложение с плацебо. Няма докладвани случаи на симптоматична ортостаза или замаяност при пациенти, получаващи силодосин с тадалафил. Въпреки това, пациентите трябва да бъдат осведомени за потенциалното взаимодействие и да се свържат със своя лекар, ако изпитат симптоми на хипотония, като световъртеж, замаяност или припадък.