Взаимодействие на ПАРОКСЕТИН табл. 40 мг. * 30, PAROXETIN tabl. 40 mg. * 30 с N05AA05 - трифлупромазин (triflupromazine)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ПАРОКСЕТИН табл. 40 мг. * 30, PAROXETIN tabl. 40 mg. * 30 е "N06AB05 - пароксетин (paroxetine)" която взаимодейства с "N05AA05 - трифлупромазин (triflupromazine)" по следният начин:

Мониториране: едновременното прилагане с пароксетин (paroxetine) може да увеличи плазмените концентрации на фенотиазините. Механизмът се състои в инхибиране от пароксетин на CYP450 2D6, изоензимът отговорен за метаболитния клирънс на повечето, ако не всички, фенотиазини. Взаимодействието е било изучавано специално с перфеназин.

При 8 екстензивни метаболизатори на CYP450 2D6, лечение с пароксетин (20 мг/ден перорално за 10 дни) довело до 2 до 21 пъти намаление в активността на 2D6 и до 2 до 13 пъти увеличаване пиковите плазмени концентрации на перфеназин (0,11 мг/кг единична доза). Тези промени били свързани със значително увеличени странични ефекти върху централната нервна система на перфеназин, включително прекомерно седиране, екстрапирамидни симптоми и увреждане на психомоторната функция и памет. Тежки екстрапирамидни странични ефекти също били докладвани при 29 годишен мъж, лекуван с трифлуопразин, след прибавяне на пароксетин. Симптомите преърпяли обратно развитие след прекратяване приема на лекарството и не се появили след възобновяване приема на трифлуоперазин.

Приложение: повишено внимание е препоръчително, ако фенотиазини трябва да се използват с пароксетин. Фармакологичният отговор към фенотиазини трябва да бъде мониториран отблизо, винаги когато пароксетин се прибави или премахне от терапията, и дозите на фенотиазините да бъдат коригирани, ако е необходимо.

Пациентите трябва да бъдат наблюдавани за развитие на екстрапирамидни симптоми (например тремор, провлачена походка, лигавене, масковидно лице, скованост на езика, мускулни спазми или ригидност, неволеви движения) и промени в психичния статус.