Взаимодействие на ПАРОКСЕТИН табл. 40 мг. * 30, PAROXETIN tabl. 40 mg. * 30 с C07AG02 - карведилол (carvedilol)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ПАРОКСЕТИН табл. 40 мг. * 30, PAROXETIN tabl. 40 mg. * 30 е "N06AB05 - пароксетин (paroxetine)" която взаимодейства с "C07AG02 - карведилол (carvedilol)" по следният начин:

Мониторинг: ограничени клинични данни предполагат, че селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRIs) могат да потенцират фармакологичните ефекти на някои бета-блокери. Съобщава се за случаи при пациенти с установено лечение с бета-блокери, които са развили брадикардия, хипотония и пълен сърдечен блок, след добавянето на SSRI и при които в последствие е било необходимо прекъсване на един от двата медикамента и/или поставяне на постоянен пейсмейкър.

Това взаимодействие се потвърждава и от данни от ин витро и клинични проучвания, включващи пароксетин и метопролол, проведени от група учени. Предполагаемият механизъм е SSRI инхибиране (конкурентно и/или неконкурентно) на CYP450 2D6 изоензим, отговорен за метаболитния клирънс на бета-блокери като карведилол, лабеталол, метопролол, небиволол, пропранолол и тимолол. Пароксетин и норфлуоксетин (активният метаболит на флуоксетин) по-специално, са мощни инхибитори на CYP450 2D6 и е по-вероятно те, в сравнение с други SSRIs да предизвикат взаимодействие. От друга страна, флувоксамин е мощен инхибитор на CYP450 1A2 и може значително да взаимодейства с пропранолол, който е субстрат на двата CYP450 2D6 и 1A2.

Приложение: подходящо е по време на съпътстващо лечение със SSRI, началната доза да е по-ниска и по-предпазливо да се титрира бета-блокера. Сърдечната функция трябва да се следи внимателно и да се направи промяна в дозата на съответния бета-блокер. Това е с особена важност след започване, прекратяване или промяна на дозата на SSRI при пациенти, които са с установена схема на лечение с бета-блокер. Поради дълъг полуживот на флуоксетин и неговия активен метаболит норфлуоксетин, рискът от взаимодействие може да съществува за продължителен период от време (до няколко седмици) след прекъсването на флуоксетин. За да се избегне това взаимодействие е препоръчително използването на бета-блокери, които се елиминират чрез бъбреците като атенолол, ацебутолол, бетаксолол, картеолол и надолол.