Взаимодействие на ПАРОКСЕТИН таблетки 20 мг * 30, PAROXETIN film-coated tablets 20 mg * 30 с N06AA12 - доксепин (doxepin)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на ПАРОКСЕТИН таблетки 20 мг * 30, PAROXETIN film-coated tablets 20 mg * 30 е "N06AB05 - пароксетин (paroxetine)" която взаимодейства с "N06AA12 - доксепин (doxepin)" по следният начин:

Да се избягва: едновременното приложение на трициклични антидепресанти (tricyclic antidepressants) с пароксетин (paroxetine) може значително да повиши плазмените концентрации на някои трициклични антидепресанти (ТАД). Предложеният механизъм е инхибиране на CYP450 2D6 изоензим от пароксетин, изоензимът, отговорен за метаболитния клирънс на много антидепресанти и психотропни вещества.

За дезипрамин и нортриптилин е докладвано увеличение на плазмените нива от няколко пъти и намаление на метаболитния клирънс, докато при амитриптилин и имипрамин са докладвани по-малки промени, вероятно, защото други CYP450 изоензими участват в техния метаболизъм.

От фармакодинамична гледна точка, комбинацията на пароксетин (или всеки друг инхибитор на обратното захващане на серотонина) и трициклични антидепресанти може да потенцират риска за развитие на серотонинов синдром. Серотониновият синдром е рядко, но сериозно и потенциално фатално състояние, за което се смята, че е резултат на хиперстимулация на 5НТ1А рецепторите в мозъчния ствол.

Приложение: трябва да се избягва (когато е възможно) комбинираната употребата на пароксетин (или други селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина) с трициклични антидепресанти. Когато се смята, че потенциалната полза оправдава риска, прилагането на комбинацията се осъществява с повишено внимание. Фармакологичният отговор и плазмените нива на трициклични антидепресанти (ТАД) трябва да се проследяват внимателно, когато пароксетин се включва или изключва от терапия при пациенти, лекувани продължително с антидепресанти, като при необходимост дозата на ТАД се коригира.

Пациентите трябва да бъдат внимателно наблюдавани за признаци и симптоми на токсичност от повишените концентрации на трицикличните антидепресанти (напр. седиране, сухота в устата, замъглено зрение, запек, задържане на урина) и/или повишена серотонинергична активност (напр. симптоми от страна на централната нервна система като раздразнителност, промени в съзнанието, объркване, миоклонус, атаксия, коремна спазми, хиперпирексия, треперене, разширение на зеницата, обилно изпотяване, хипертония и тахикардия).