Взаимодействие на ИРИНОТЕКАН концентрат за инфузионен разтвор 20 мг./ мл. 2 мл., IRINOTECAN concentrate for solution for infusion 20 mg./ ml. 2 ml. с N06AB04 - циталопрам (citalopram)

Това взаимодействие е минимално клинично значимо. Рискът е минимален, но трябва да го имате предвид. Удачно е да се предприемат мерки за да се избегне взаимодейстието.

Една от активните съставки на ИРИНОТЕКАН концентрат за инфузионен разтвор 20 мг./ мл. 2 мл., IRINOTECAN concentrate for solution for infusion 20 mg./ ml. 2 ml. е "L01XX19 - иринотекан (irinotecan)" която взаимодейства с "N06AB04 - циталопрам (citalopram)" по следният начин:

В един изолиран случай се описва появата на рабдомиолиза при съпътстващо лечение с иринотекан (irinotecan) и циталопрам (citalopram).

Точният механизъм на взаимодействие не е известен, но е възможно да включва потискане на метаболизма на циталопрама от иринотекана чрез CYP450 3A4 (Cytochrome P450 3A4), което води до по-високи плазмени концентрации на циталопрам. Въпреки че, рабдомиолизата обикновено не е страничен ефект на циталопрама, тя е била докладвана при неговото предозиране.

В доклад е описан случай, при който 74-годишен мъж развива рабдомиолиза 3 дни след получаване на иринотекан за лечение на рак на стомаха. Другите лекарства приемани от пациента включвали еналаприл, алпразолам, нитроглицерин, аспирин и симвастатин. Пациентът е трябвало да започне приема на циталопрам около 2 месеца по-рано. Състоянието му се подобрило след спирането на всички лекарства, но се изостря след повторно лечение с циталопрам за влошаване на депресия. Циталопрамът (citalopram) отново е бил спрян и пациентът постепенно се възстановил. Не е установена причинно-следствена връзка. Теоретично, може да е имало и взаимодействие между иринотекан и симвастатин, последният, от които е известен субстрат на CYP450 3A4 и добре известна причина за рабдомиолиза, особено в случаи на лекарствени взаимодействия.