Взаимодействие на ИРИНОТЕКАН концентрат за инфузионен разтвор 20 мг./ мл. 2 мл., IRINOTECAN concentrate for solution for infusion 20 mg./ ml. 2 ml. с L01XC08 - панитумумаб (panitumumab)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на ИРИНОТЕКАН концентрат за инфузионен разтвор 20 мг./ мл. 2 мл., IRINOTECAN concentrate for solution for infusion 20 mg./ ml. 2 ml. е "L01XX19 - иринотекан (irinotecan)" която взаимодейства с "L01XC08 - панитумумаб (panitumumab)" по следният начин:

Да се избягва: едновременното приложение с иринотекан (irinotecan) базирана химиотерапия увеличава токсичността на панитумумаб (panitumumab), което се проявява с особено тежка диария. Механизмът не е описан. В проучване с 19 пациента, получаващи панитумумаб в комбинация с IFL режим, състоящ се от иринотекан 125 мг/м2, болус 5-флуороурацил 500 мг/м2 и левковорин 20 мг/м2, честотата на диария е 58% и фатална при един пациент.

В проучване с 24 пациента, получаващи панитумумаб плюс FOLFIRI режим, състоящ се от инфузия на 5-флуороурацил, левковорин и иринотекан за втора линия на лечение на пациенти, които са получили първа линия флуоропиримидин базирана химиотерапия (с изключение на иринотекан), честотата на диария е 25%. Остра бъбречна недостатъчност е наблюдавана при пациенти, които развиват тежка диария и дехидратация по време на панитумумаб терапия, с или без съпътстваща химиотерапия.

При пациенти в напреднала възраст, е докладвано увеличаване на броя на сериозните нежелани събития при употребата на панитумумаб в комбинация с FOLFIRI в сравнение със самостоятелната химиотерапия 45% срещу 37%. Най-увеличените сериозни нежелани лекарствени реакции са диария, дехидратация и белодробен емболизъм. Няма доказателства за фармакокинетично взаимодействие при клинични проучвания, в които е бил прилаган панитумумаб едновременно с иринотекан - съдържащи химиотерапевтични схеми.

Приложение: поради високата честота на тежка диария, която може да доведе до недостиг на електролити и остра бъбречна недостатъчност, употребата на панитумумаб в комбинация с IFL режим, по принцип трябва да се избягва. Пациентите, лекувани с панитумумаб трябва да бъдат наблюдавани за признаци и симптоми на тежка диария и дехидратация като намалено отделяне на урина, виене на свят, ниско кръвно налягане и учестено сърцебиене. Подходяща медикаментозна терапия трябва да се предприеме колкото е възможно по-бързо за овладяване на тези усложнения и лечението с панитумумаб да се задържи до възстановяването на пациента.