Взаимодействие на МИРАМ таблетки 0.2 мг * 15 ТЕВА, MIRAM tablets 0.2 mg * 15 TEVA с N03AF01 - карбамазепин (carbamazepine)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на МИРАМ таблетки 0.2 мг * 15 ТЕВА, MIRAM tablets 0.2 mg * 15 TEVA е "H01BA02 - дезмопресин (desmopressin)" която взаимодейства с "N03AF01 - карбамазепин (carbamazepine)" по следният начин:

Мониториране: антидиуретичният отговор към вазопресин (vasopressin) или дезмопресин (desmopressin) може да бъде усилен от някои лекарства, включително нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), селективни инхибитори на обратния захват на серотонина, трициклични/тетрациклични антидепресанти, карбамазепин, хлорпропамид, хлорпромазин, клофибрат, флудрокортизон, халоперидол, ламотригин, окскарбазепин, урея и някои антинеопластични препарати (например винка алкалоиди, цисплатин, циклофосфамид).

Тези лекарства могат понякога да предизвикат задръжка на натрий и течности, в някои случаи вследствие на синдром на неадекватна секреция на антидиуретичния хормон. Следователно, едновременното прилагане с вазопресин или дезмопресин може да увеличи риска от хиперхидратация и/или хипонатриемия. Гърчове и кома, свързани с тежка хипонатриемия са били докладвани при едновременната употреба на дезмопресин с имипрамин или ибупрофен. Възрастните пациенти могат да бъдат особено податливи.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, ако вазопресин или дезмопресин се използва в комбинация с лекарства, които могат да причинят задръжка на течности или синдром на неадекватна секреция на антидиуретичен хормон. Серумните електролити, особено натрий, както и уреята и креатинина, трябва да бъдат редовно мониторирани.

Пациентите трябва да бъдат посъветвани да потърсят незабавано медицинска помощ, ако развият ранни признаци и симптоми на хиперхидратация или хипонатриемия, като анорексия, гадене, повръщане, сънливост, летаргия, слабост, отпадналост, главоболие, объркване, трудно съсредоточаване, нарушения на паметта, анурия и покачване на теглото. Ранното лечение може да помогне за предотвратяване прогресирането на припадъци, кома, респираторен арест и смърт.