Взаимодействие на МИРАМ таблетки 0.2 мг * 15 ТЕВА, MIRAM tablets 0.2 mg * 15 TEVA с N02AA05 - оксикодон (oxycodone)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на МИРАМ таблетки 0.2 мг * 15 ТЕВА, MIRAM tablets 0.2 mg * 15 TEVA е "H01BA02 - дезмопресин (desmopressin)" която взаимодейства с "N02AA05 - оксикодон (oxycodone)" по следният начин:

Мониториране: едновременното прилагане с опиоиди може да увеличи плазмените концентрации и фармакологичните ефекти на перорален дезмопресин (desmopressin). Рискът от хиперхидратация и/или хипонатриемия може да бъде увеличен.

При 18 здрави субекти, лоперамид 4 мг, приложен 24 часа, 12 часа и 1 час преди единична доза 400 мкг перорална доза от дезмопресин увеличил пиковата плазмена концентрация на дезмопресин с 2,3 пъти и системната му експозиция с 3,1 пъти. Предшестващо лечение с лоперамид също увеличило средното време за достигане на пиковата дезмопресинова концентрация от 1,3 до 2 часа, но не засегнало терминалния елиминационен полуживот.

Въпреки че не били проучени, други опиоиди могат да взаимодействат по сходен начин с дезмопресин, намалявайки гастроинтестиналния мотилитет. В допълнение, някои опиоидни аналгетици като фентанил, меперидин, морфин, оксикодон и трамадол, са били свързвани с доклади за хипонатриемия, понякога вследствие на синдром на неадекватна секреция на антидиуретичен хормон. Тези ефекти могат да бъдат адитивни с тези на дезмопресин и вероятно произтича от агонистично действие върху морфиновите рецептори, което води до увеличено освобождаване на антидиуретичен хормон.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, ако дезмопресин се използва в комбинация с други опиоиди. Серумните електролити, особено натрий, както и на серумните креатинин и урея, трябва да бъдат мониторирани.

Пациентите трябва да бъдат посъветвани да потърсят незабавна медицинска помощ, ако развият ранни симптоми на хипонатриемия, като анорексия, гадене, повръщане, сънливост, летаргия, слабост, главоболие, объркване, трудно съсредоточаване, увреждане на паметта, анурия и покачване на тегло. Ранно лечение може да помогне за предотвратяване прогресиране на припадъци, кома, респираторен арест и смърт.