Взаимодействие на ИНВИРАЗЕ капсули 200 мг * 270, INVIRASE capsules 200 mg * 270 с J04AB02 - рифампицин (rifampicin)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на ИНВИРАЗЕ капсули 200 мг * 270, INVIRASE capsules 200 mg * 270 е "J05AE01 - саквинавир (saquinavir)" която взаимодейства с "J04AB02 - рифампицин (rifampicin)" по следният начин:

Противопоказание: едновременното приложение с рифампин (rifampin) може значително да понижи плазмените концентрации на протеазните инхибитори (protease inhibitors), включително саквинавир (saquinavir).

Механизмът на това взаимодействие е индукция от рифампин (rifampin) на CYP450 3A4, изоензим отговорен за метаболитния клирънс на протеазните инхибитори.

При фармакокинетични проучвания, взаимодействието е било свързано със съответно 75% до 95% намаление в плазмените концентрации и системната експозиция (AUC) на протеазните инхибитори.

Противопоказание: лекарствено-индуцираният хепатит придружен с повишаване на трансаминазите се наблюдава при здрави доброволци, получаващи рифампин (rifampin) 600 мг веднъж дневно в комбинация с ритонавир (ritonavir) 100 мг и саквинавир (saquinavir) 1000 мг два пъти дневно - ритонавир - подсилен саквинавир.

Механизмът на това взаимодействие не е описан.

В едно клинично проучване 11 от 28 (39.3%) пациенти са били подложени на режим със значителна хепатоцелуларна токсичност по време на 28-дневния период на изследване. Отбелязани са няколко случая на повишение на трансаминазите на или над 20 пъти над нормата, един пациент е бил хоспитализиран. Чернодробните функционални тестове са се нормализирали и клиничните симптоми са изчезнали при преустановяване приема на лекарствата. Няма докладвани смъртни случаи при изследването.

Приложение: като се има предвид риска от намалена вирусна чувствителност и развитие на резистентност, свързана със субтерапевтични антиретровирусни лекарствени нива, рифампин (rifampin) не трябва да се прилага при пациенти, получаващи неподсилен саквинавир (saquinavir).

Рифампин (rifampin) не трябва да се прилага при пациенти, получаващи ритонавир - подсилен саквинавир поради риск от хепатотоксичност.

За лечение на латентна туберкулозна инфекция следва да се спазва девет месечен режим с изониазид (isoniazid) може да се счита, ако е възможно.

За лечение на ХИВ - свързана туберкулоза се предпочита схема, включваща рифабутин (rifabutin), тъй като рифабутин (rifabutin) е също толкова ефективен, колкото и рифампин (rifampin), но е много по-мощен индуктор на CYP450 3A4.

Не се препоръчва нерифамицинова схема на лечение на ХИВ - свързаната туберкулоза поради по-високите нива на терапевтичен неуспех, повишаване на страничните ефекти, голямата продължителност на лечението, освен при пациенти, които имат непоносимост към рифамицини (rifamycins) или е налице рифамицин-резистентен щам.

При пациенти, които не са започнали антиретровирусна терапия по време на лечението на туберкулозата, специалистите следва да обмислят възможността за използване рифампин (rifampin) и отлагане на антиретровирусна терапия.

При ранен стадий на ХИВ е разумно да наблюдава броя на CD4 клетките и да отложи антиретровирусната терапия до пълното излекуване на туберкулозата, тъй като има риск от прогресия на ХИВ заболяването или до повишаване на смъртността през този период.

Оптималното време за започване на антиретровирусна терапия трябва да се индивидуализира въз основа на първоначалния отговор на туберкулозното лечение и появата на нежелани реакции.

При пациенти с нисък брой на CD4 клетките, специалистите следва да обмислят забавяне на антиретровирусна терапия в първите един или два месеца на туберкулозната терапия, тъй като страничните ефекти са обичайно явление през тази мулти-лекарсвена фаза на лечение на туберкулозата и може да се припокриват с тези на антиретровирусните медикаменти.

Забавянето на антиретровирусната терапия намалява честотата и тежестта на парадоксалните реакции - имунни възстановителни синдроми, наподобяващи обостряне на туберкулозата, които понякога се появяват след започване на противотуберкулозното лечение при пациенти, приемащи мощна антиретровирусна терапия.

Рифабутин (rifabutin) може да бъде заместен около 2 седмици преди планираното начало на антиретровирусната терапия, за да има достатъчно време на ензимния индукционен ефект на рифампин (rifampin) да отслабне.

По принцип, лечението на туберкулозата в контекста на антиретровирусна терапия е сложно и изисква индивидуален подход.