Взаимодействие на МЕДОРИСПЕР таблетки 2 мг * 20, MEDORISPER tablets 2 mg * 20 с N06AB05 - пароксетин (paroxetine)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на МЕДОРИСПЕР таблетки 2 мг * 20, MEDORISPER tablets 2 mg * 20 е "N05AX08 - рисперидон (risperidone)" която взаимодейства с "N06AB05 - пароксетин (paroxetine)" по следният начин:

Мониториране: едновременното прилагане с пароксетин (paroxetine) може да увеличи плазмените концентрации на някои невролептици, като фенотиазини и други, за които се смята, че се метаболизират от CYP450 2D6. Механизмът се състои в намален невролептичен клирънс, поради инхибиране на изоензима от пароксетин.

Взаимодействието е проучено с рисперидон. При 10 пациенти, стабилизирани с рисперидон (4 до 8 мг/ден), приложен за лечение на шизофрения или шизоафективно разстройство, пароксетин (20 мг/ден за 4 седмици) увеличил средната плазмена концентрация на рисперидон с 388% след две седмици и с 453% след 4 седмици, в сравнение с началото. След 4 седмици, сумата от концентрациите на рисперидон и неговия активен метаболит, 9-хидроксирисперидон, се увеличила значително (45% в сравнение с първоначалната), както и средното плазмено отношение рисперидон/9-хидроксирисперидон. Един пациент развил паркинсонови симптоми през следващата седмица. При този пациент, тоталните плазмени нива на рисперидон и неговия активен метаболит се увеличили с 62% при същевременно прилагане на пароксетин.

Взаимодействието е било също споменато в клинично проучване с перфеназин и в доклад за 29 годишен мъж, лекуван с трифлуоперазин, който развил тежки екстрапирамидни странични ефекти, след прибавяне на пароксетин. Симптомите преърпяли обратно развитие след прекратяване приема на лекарството и не се появили след възобновяване приема на трифлуоперазин.

Приложение: повишено внимание е препоръчително, ако невролептици, като фенотиазини, халоперидол, рисперидон или зуклопентиксол, трябва да се използват с пароксетин. Фармакологичният отговор към невролептици трябва да бъде мониториран отблизо, винаги когато пароксетин се прибави или премахне от терапията, и дозите на невролептиците да бъдат коригирани, ако е необходимо.

Пациентите трябва да бъдат наблюдавани за развитие на екстрапирамидни симптоми (например тремор, провлачена походка, лигавене, масковидно лице, скованост на езика, мускулни спазми или ригидност, неволеви движения) и промени в психичния статус.