Взаимодействие на ТОПИРАМАТ табл. 100 мг. * 30, TOPIRAMATE tabl. 100 mg. * 30 с N05AN - Литий (Lithium)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ТОПИРАМАТ табл. 100 мг. * 30, TOPIRAMATE tabl. 100 mg. * 30 е "N03AX11 - топирамат (topiramate)" която взаимодейства с "N05AN - Литий (Lithium)" по следният начин:

Мониториране: едновременното прилагане с топирамат (topiramate) може да увеличи серумните концентрации на литий. Точният механизъм на взаимодействието е неизвестен, но може да включва понижено елиминиране на литий, поради конкуриране с топирамат за бъбречна екскреция и/или изчерпване на натрий, вследствие на инхибиращия ефект на топирамат върху карбоанхидразата.

Съществуват изолирани доклади за пациенти, лекувани с литий, които развили симптоми на интоксикация (например нарушена концентрация, объркване, загуба на паметта, летаргия, тремор, брадикардия, нистагъм) във връзка с увеличени серумни нива на литий, алед прибавяне или повишаване дозите на топирамат. Временно прекъсване приема на литий и редуциране на дозата при повторно започване било необходимо за поддържане на терапевтични нива, при същевременно прилагане на топирамат.

При здрави доброволци, топирамат в дози от 200 мг дневно има малко или никакво фармакокинетично взаимодействие с литий. Въпреки това, увеличаване от 27% в пиковата плазмена концентрация и 26% в системната експозиция на литий са били наблюдавани, след повишаване дозите на топирамат до 600 мг/ден.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, ако литий трябва да бъде използван в комбинация с топирамат. Фармакологичният орговор и серумните нива на литий трябва да бъдат мониторирани отблизо и дозите съответно коригирани, особено след започване, прекратяване или промяна в дозите на топирамат, при пациенти със стабилен литиев режим.

Пациентите трябва да бъдат посъветвани да уведомят своя лекар, ако изпитат ранни симптоми на литиева токсичност, като сънливост, замайване, диария, повръщане, мускулна слабост, атаксия, тремор, замъглено зрение, тинитус, прекомерна жажда и повишено уриниране.