Взаимодействие на ТОПИРАМАТ табл. 25 мг. * 30, TOPIRAMATE tabl. 25 mg. * 30 с N04AA04 - проциклидин (procyclidine)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на ТОПИРАМАТ табл. 25 мг. * 30, TOPIRAMATE tabl. 25 mg. * 30 е "N03AX11 - топирамат (topiramate)" която взаимодейства с "N04AA04 - проциклидин (procyclidine)" по следният начин:

Мониториране отблизо: някои лекарства, като инхибитори на карбоанхидразата и лекарства с антихолинергична активност (например фенотиазини, скелетни мускулни релаксанти, трициклични антидепресанти, дизопирамид, антихистамини, антиспазмолитици, невролептици) мога да увеличат риска от олигохидроза и хипертермия, свързани с употребата на топирамат (topiramate), особено при деца.

Тези препарати могат да променят баланса на електролити и течности (инхибиране на карбоанхидразата), инхибират периферните механизми за потене (антихолинергични ефекти), и/или повлияят терморегулаторния център на тялото в хипоталамуса (невролептици и фенотиазини), водещи до неспособност за приспособяване към температурни промени, особено при висока температура.

Също така, препарати с антихолинергична активност често причиняват сънливост и други потискащи централната нервна система ефекти, които могат да бъдат адитивни или синергично увеличени при пациенти, лекувани също с топирамат.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, когато топирамат се предписва с други лекарства, които предразполагат пациентите към хипертермични разстройства, включително инхибитори на карбоанхидразата и лекарства с антихолинергична активност.

Пациентите, особено децата трябва да бъдат наблюдавани отблизо за доказателства за намалено потене и увеличена телесна температура, особено при топло и горещо време. Подходяща хидратация преди и по време на активна двигателна дейност или експозиция на високи температури е препоръчително. Пациентите трябва да се свържат със своя лекар, ако не се потят както обикновено, със или без треска.

Амбулаторните пациенти, лекувани с топирамат и препарати с антихолинергична активност трябва също да бъдат запознати с вероятността от адитивни ефекти върху централната нервна система (например сънливост, замайване, световъртеж, объркване) и да бъдат посъветвани да избягват дейности, изискващи активна умствена дейност, докато не разберат как им се отразяват тези лекарства.