Взаимодействие на ПАРАЦЕТАМАКС таблетки 500 мг * 20 ТЕВА, PARACETAMAX tablets 500 mg * 20 TEVA с B01AA01 - дикумарол (dicoumarol)

Това взаимодействие е минимално клинично значимо. Рискът е минимален, но трябва да го имате предвид. Удачно е да се предприемат мерки за да се избегне взаимодейстието.

Една от активните съставки на ПАРАЦЕТАМАКС таблетки 500 мг * 20 ТЕВА, PARACETAMAX tablets 500 mg * 20 TEVA е "N02BE01 - парацетамол (paracetamol)" която взаимодейства с "B01AA01 - дикумарол (dicoumarol)" по следният начин:

Ацетаминофен (APAP) може да потенцира хипопротромбиновия ефект на варфарин (warfarin) и други антикоагуланти, въпреки че данните са донякъде противоречиви и механизмът на взаимодействие е неизвестен. Взаимодействието обикновено се свързва с продължителен прием на относително високи дози ацетаминофен (APAP; по-големи от 1,3 грама/ден в продължение на повече от 1 седмица), но не и с кратки прекъсвания или прием на средни дози.

Данните за удължаване на протромбиновото време или INR (международно нормализирано отношение) при повечето проучвания са малко, но статистически значими, въпреки че са били докладвани отделни случаи, свързани с периоди на кървене и клинично значими промени в коагулационните параметри.

За разлика от тях, едно ретроспективно проучване установява, че приема на ацетаминофен в доза 2000 до 2500 мг/ден, не оказва значително влияние върху антикоагулантния ефект на фенпрокумон (phenprocoumon), а друго проучване отчита липсата на ефект на ацетаминофен в еднократна доза от 4 грама/ден в продължение на 2 седмици върху фармакокинетиката и фармакодинамиката на варфарин при здрави доброволци.

Поради липсата на по-безопасни средства, аналгетичните и антипиретични свойства на ацетаминофен са първи избор при пациенти подложени на перорална терапия с антикоагуланти. Въпреки това, необходимо е повишено внимание при съпътстваща терапия, особено ако се използват високи дози за продължителен период от време.

Пациентите трябва да се консултират незабавно с личния лекар при наличие на признаци на кървене, включително болка, подуване, главоболие, виене на свят, слабост, продължително кървене при нараняване, увеличаване на менструалното кървене, вагинално кървене, кървене от носа, кървене от венците при миене на зъбите, необичайно кървене или образуване на синини, червена или кафява урина, или червени или черни изпражнения.