Взаимодействие на РИЛЕПТИД табл. 3 мг. * 20, RILEPTID tabl. 3 mg. * 20 с N03AX09 - ламотригин (lamotrigine)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на РИЛЕПТИД табл. 3 мг. * 20, RILEPTID tabl. 3 mg. * 20 е "N05AX08 - рисперидон (risperidone)" която взаимодейства с "N03AX09 - ламотригин (lamotrigine)" по следният начин:

Мониторинг: клиничен случай показва, че ламотрижин може да повиши плазмените концентрации на рисперидон. Механизмът на взаимодействие е неизвестен.

На жена на 26-годишини с шизофрения, лекувана с клозапин 550 мг дневно в продължение на 5 години и рисперидон 8 мг дневно в продължение на 4 седмици е добавен ламотрижин поради неадекватен отговор. При включване на ламотрижин в доза 175 мг. дневно, плазменото ниво на рисперидон е 69 нг/мл; след повишаване на доза на ламотрижин на 200 мг. дневно, плазменото ниво на рисперидон се повишава на 284 нг/мл, при следващо увеличаване на дневния прием на ламотрижин в доза от 225 мг. дневно, плазменото ниво на рисперидон се повишава на 412 нг/мл. Пациентът се оплаква от виене на свят и отпадналост. Дозата на рисперидон (Risperidone) е намалена до 2 мг. дневно и след една седмица приемът е преустановен.

Когато ламотрижин и рисперидон се използват в комбинация, фармакодинамичния ефект е депресия на централната нервна система, проявяваща се с нарушения в мисловната дейност, преценката и/или психомоторни нарушения.

Приложение: Поради липсата на повече клинични данни, се препоръчва повишено внимание, когато рисперидон трябва да се използва в комбинация с ламотрижин. Когато ламотрижин се включва или изключва от терапията, трябва да се следят внимателно фармакологичноят отговор и серумните нива на рисперидон и когато е необходимо, дозата на рисперидон се коригира.

При наличие на симптоми като прекомерна седация, замаяност, тахикардия, гърчове и екстрапирамидна симптоматика в резултат на токсичност на рисперидон, пациентите трябва да уведомяват своя лекар. Пациентите на амбулаторно лечение, трябва да избягват дейности, изискващи активна умствена дейност (напр. шофиране или работа с опасни машини), докато не се запознаят с ефектите на лекарствата върху тях.