Взаимодействие на ТИФАКСИН SR твърди капсули с удължено освобождаване 75 мг * 30 СТАДА, TIFAXIN prolonged-release capsules, hard 75 mg * 30 STADA с A03FA01 - метоклопрамид (metoclopramide)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ТИФАКСИН SR твърди капсули с удължено освобождаване 75 мг * 30 СТАДА, TIFAXIN prolonged-release capsules, hard 75 mg * 30 STADA е "N06AX16 - венлафаксин (venlafaxine)" която взаимодейства с "A03FA01 - метоклопрамид (metoclopramide)" по следният начин:

Мониторинг: едновременното приложение на метоклопрамид (metoclopramide) с инхибитори на обратното захващане на серотонина е свързано с развитие на серотонинов синдром и тежки екстрапирамидни реакции.
Точният механизъм не е известен, но може да включва фармакодинамично взаимодействие между серотонинергичните и антидопаминергичните ефекти на лекарствата. Фармакокинетично взаимодействие също е възможно, тъй като метоклопрамид и повечето инхибитори на обратното захващане на серотонина са предимно или поне частично метаболизирани от CYP450 2D6 изоензим.

Теоретично, конкурентното и/или неконкурентно инхибиране може да повиши плазмени нива на едното или двете лекарства, водещо до прекомерни централни серотонинергични и антидопаминергични ефекти. При фармакокинетично проучване, проведено на 24 млади, здрави доброволци, който са непушачи, е установено, че прилагането на еднократна доза на метоклопрамид от 20 мг, след предхождащо лечение с флуоксетин (60 мг дневно в продължение на 8 дни), води до увеличение на пикова плазмена концентрация (Cmax) и системната експозиция (AUC) на метоклопрамид, съответно с 42% и 89%, в сравнение със самостоятелното приложение на метоклопрамид.

В публикуван доклад от клинични случаи на 72-годишната жена, лекувана със сертралин и 32-годишна жена, лекувана с венлафаксин, скоро след включване на единична доза метоклопрамид, развиват двигателни нарушения и симптоми, наподобяващи серотонинов синдром. Двата случая са овладени след лечение с диазепам, а пациентите продължават терапията си със сертралин и венлафаксин без инцидент след това.

Серотониновият синдром е рядко, но сериозно и потенциално фатално състояние, смята се, че е резултат от хиперстимулация на 5-HT1A и 2А рецептори в мозъчния ствол. Симптомите на серотонинов синдром могат да включват промени в психичния статус като раздразнителност, промени в съзнанието, обърканост, халюцинации и кома; нарушения от страна на вегетативната нервна система като тахикардия, хипертермия, изпотяване, треперене, нестабилно кръвното налягане, както и мидриаза; невромускулни нарушения като хиперрефлексия, миоклонус, тремор, ригидност и атаксия; стомашно-чревни симптоми като коремни спазми, гадене, повръщане и диария.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, когато метоклопрамид се предписва в комбинация със селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI) или инхибитори на обратното захващане на серотонин и норепинефрин (SNRIs). Пациентите трябва да бъдат наблюдавани за симптоми на серотонинов синдром и развитие на екстрапирамидни реакции като неволно потрепване на челюстта и крайниците, стискане на зъби, тежки конвулсии, тризмус, скованост на езика и шията.

Ако по време на курса на лечение се развие серотонинов синдром или се подозира възникването му, всички серотонинергични средства трябва да се изключат незабавно и при необходимост се прилага поддържащо лечение. Болни с умерено увредено състояние могат да приемат серотонинов антагонист (напр. ципрохептадин, хлорпромазин). Тежките случаи подлежат на консултация с токсиколог и могат да наложат седация, нервно-мускулната парализа, интубация и механична вентилация в допълнение към другите мерки.