Взаимодействие на ЕГИТРОМБ таблетки 75 мг * 28 ЕГИС, EGITROMB tablets 75 mg * 28 EGIS с A02BC01 - омепразол (omeprazole)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на ЕГИТРОМБ таблетки 75 мг * 28 ЕГИС, EGITROMB tablets 75 mg * 28 EGIS е "B01AC04 - клопидогрел (clopidogrel)" която взаимодейства с "A02BC01 - омепразол (omeprazole)" по следният начин:

Да се избягва: едновременното приложение на клопидогрел (clopidogrel) с инхибитори на протонната помпа (ИПП) може да намали кардиопротективните ефекти на клопидогрел. Предложеният механизъм е ИПП инхибиране на CYP450 2C19-медиираната метаболитна биоактивация на клопидогрел. Описаният механизъм е в съответствие с проучвания, които докладват намаляване на ефективността на клопидогрел и по-слаби клинични резултати при пациенти, които имат общ генетичен полиморфизъм на CYP450 2C19, водещо до намалена или липсваща ензимна активност.

В популационно-базирано, гнездово клинично проучване сред пациенти на възраст 66 години или по-възрастни, при които включен клопидогрел след лечение на остър миокарден инфаркт, едновременната употреба на инхибитори на протонната помпа е свързано с значително увеличен риск от краткосрочно развитие на повторен инфаркт. Не е установена връзка при по-продължителна експозиция на инхибитори на протонната помпа или с текущата експозиция на H2-рецепторни антагонисти.

Стратифицирана анализ на вида на използваните инхибитори на протонната помпа, пантопразол не е свързан с повторен миокарден инфаркт сред пациентите, получаващи клопидогрел. Въпреки това, в проучването броят на пациентите, приемащи пантопразол е относително малък. В сравнение с лица, които не са лекувани с ИПП, други инхибитори на протонната помпа (ланзопразол, омепразол, рабепразол) заедно са свързани с 40% увеличение на риска от повторен миокарден инфаркт в рамките на 90 дни от изписването от болница.

При проучване на "Клопидрогел Медко", ретроспективен анализ на 16690 пациенти, приемащи клопидогрел в продължение на една година след коронарен стент разкри, че пациенти, които едновременно с това приемат ИПП (езомепразол, ланзопразол, омепразол или пантопразол) за средно девет месеца са имали 50% увеличаване на комбинирания риск от хоспитализация за сърдечен инфаркт, мозъчен инсулт, нестабилна стенокардия или повторна реваскуларизация.

Конкретно, приема на ИПП е свързан със 70% повишение на риска от инфаркт или нестабилна ангина пекторис, с 48% увеличение на риска от развитие на инсулт или симптоми, подобни на инсулт и 35% увеличение на необходимостта за повторение на коронарна процедура. Процентните стойности за отделните инхибитори на протонната помпа са езомепразол 24,9%, ланзопразол 24,3%, омепразол 25,1%, и пантопразол 29,2%, в сравнение със 17,9% за контролната група не приема инхибитори на протонната помпа.

В последователно проучване на 105 пациенти с високо-рискова коронарна ангиопластика, приемащи аспирин и клопидогрел, при пациентите приели ИПП е наблюдаван значително по-нисък антитромботичен отговор към клопидогрел, сравнено с група от пациенти, които не приемат ИПП. Антитромботичният отговор е измерен с VASP (вазодилататор-стимулирано фосфорилиране на фосфопротеин) фосфорилирационен тест, който предвижда индекса на тромбоцитната реактивност към клопидогрел. Няма значителни разлики в антитромботичния отговор при пациенти, приемащи статини, АСЕ-инхибитори, ангиотензин II рецепторни антагонисти и бета-блокери, в сравнение с група, която не приема тези медикаменти.

Последващо изследване, проведено от същите изследователи, съобщават подобни резултати, когато омепразол (20 мг дневно) или плацебо е приложен продължение на седем дни при 140 пациенти със стент на коронарните артерии, приемащи аспирин и клопидогрел. За разлика от последователно проучване на 300 пациенти с исхемична болест на сърцето, подложени на перкутанна коронарна интервенция, при които е установено, че езомепразол или пантопразол не нарушава отговор към клопидогрел, измерени чрез анализ VASP тест или АДФ-индуцираната тромбоцитна агрегация.

По-скорошни клинични проучвания са открили значителен ефект на дексланзопразол, ланзопразол или пантопразол върху фармакокинетиката или фармакодинамиката на клопидогрел и повишаването на стомашното рН не оказва влияние върху тромбоцитната инхибиция от клопидогрел.

Приложение: до получаването на допълнителни данни, е препоръчително да се избягва емпиричната употреба на инхибитори на протонната помпа при пациенти, лекувани с клопидогрел. Употребата на инхибитори на протонната помпа трябва да се обмисли само при високо-рискови пациенти като тези, които получават двойна антитромбоцитна терапия, тези с анамнеза за стомашно-чревно кървене или язва, както и тези, които са лекувани едновременно с антикоагуланти, и то само след внимателна оценка на рисковете спрямо ползите.

Когато се налага включването на ИПП, могат да се приложат по-безопасни алтернативни ИПП като дексланзопразол, ланзопразол и пантопразол. В противен случай, трябва да се използват H2-рецепторни блокери или антиациди (когато това е възможно).