Взаимодействие на ЕВОФЕКС таблeтки 180 мг * 10, EWOFEX tabl. 180 mg. * 10 с N06AP01 - жълт кантарион (St. Johns wort)

Това взаимодействие е минимално клинично значимо. Рискът е минимален, но трябва да го имате предвид. Удачно е да се предприемат мерки за да се избегне взаимодейстието.

Една от активните съставки на ЕВОФЕКС таблeтки 180 мг * 10, EWOFEX tabl. 180 mg. * 10 е "R06AX26 - фексофенадин (fexofenadine)" която взаимодейства с "N06AP01 - жълт кантарион (St. John's wort)" по следният начин:

Еднократният прием на жълт кантарион може да увеличи бионаличността на фексофенадин (fexofenadine), а продължителното приложение има обратен ефект и всъщност може да намали бионаличността на фексофенадин.

Жълтият кантарион първоначално изглежда инхибира, а след това постепенно усилва продукцията на чревния P-гликопротеин след многократни дози, в резултат на променена секреция и абсорбция на фексофенадин. Освен това, високи единични дози може да инхибират P-гликопротеина, докато ниските, многократни дози, могат да усилят продукцията му.

При проучване с 12 здрави доброволци, едновременното приложение на еднократна доза от 900 мг жълт кантарион, значително увеличава максималната плазмена концентрация (Cmax) на фексофенадин (60 мг еднократна перорална доза) с 45% и намалява неговия клирънс с 20% в сравнение с фексофенадин, когато се прилага самостоятелно.

За сравнение, две седмици след началото на лечението с жълт кантарион в доза 300 мг три пъти на ден, Cmax на фексофенадин и системната експозиция са били последователно намалени и пероралния клирънс се е увеличил в сравнение с предварителното лечение. Въпреки че нямат клинично значение, промените при някои индивиди са значителни. В тази връзка, след прилагане на еднократна доза от жълт кантарион, продължителното лечение е довело до 35% намаление на Cmax и 47% увеличение на пероралния клирънс на фексофенадин.

При друго проучване, жълтия кантарион в същата доза прилаган в продължение на 12 дни значително е понижил Cmax на еднократна доза от 180 мг фексофенадин с 39% и е повишил пероралния клирънс с 94% при 21 здрави индивида. Въпреки това, клиничното значение на тези фармакокинетични промени е неизвестно.