Взаимодействие на ВЕЗИКЕЪР таблетки 10 мг * 30, VESICARE tabl. 10 mg. * 30 с C01AA05 - дигоксин (digoxin)

Това взаимодействие е минимално клинично значимо. Рискът е минимален, но трябва да го имате предвид. Удачно е да се предприемат мерки за да се избегне взаимодейстието.

Една от активните съставки на ВЕЗИКЕЪР таблетки 10 мг * 30, VESICARE tabl. 10 mg. * 30 е "G04BD08 - солифенацин (solifenacin)" която взаимодейства с "C01AA05 - дигоксин (digoxin)" по следният начин:

Антихолинергичните средства могат да увеличат усвояването и оралната бионаличност на някои дигоксинови форми. Предложеният механизъм включва увеличаване на времето за преминаване на дигоксина през стомашно-чревния канал, поради намаляване на двигателната активност (перисталтиката)на стомаха и червата от антихолинергичните средства.

В едно проучване, едновременното приложение с пропантелин (15 мг, три пъти на ден в продължение на 10 дни) доведе до 30% средно увеличение в серумните нива на дигоксина при 9 от 13 възрастни жени, получаващи дигоксинови форми с удължено освобождаване. Докладвано е също и взаимодействие с форми, съдържащи големи по размер частици дигоксин.

Други проучвания са установили, че няма значим ефект от пропантелин върху дигоксинова тинктура, разтвор в капсули, таблетки с бързо освобождаване и микронизирани таблетки дигоксин. Поради това, взаимодействие не се очаква да се случи с повечето дигоксинови продукти, използвани днес в индустриализираните страни (напр. Ланоксин).

Благодарение на тесния терапевтичен индекс на лекарството обаче, лекарите могат да обмислят по-сериозно проследяване на пациентите за странични ефекти на дигоксина и токсичност по време на едновременно приложение с антихолинергични средства. Пациентите трябва да бъдат съветвани да уведомяват своя лекар, ако получат потенциални признаци и симптоми на дигоксинова токсичност като гадене, анорексия (липса на апетит), нарушения на зрението, забавен пулс и неравномерен пулс.