Взаимодействие на МЕТИЛПРЕДНИЗОЛОН ампули 6.31 мг * 10 СОФАРМА, METHYLPREDNISOLON ampoules 6.31 mg * 10 SOPHARMA с M01AA01 - фенилбутазон (phenylbutazone)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на МЕТИЛПРЕДНИЗОЛОН ампули 6.31 мг * 10 СОФАРМА, METHYLPREDNISOLON ampoules 6.31 mg * 10 SOPHARMA е "H02AB04 - метилпреднизолон (methylprednisolone)" която взаимодейства с "M01AA01 - фенилбутазон (phenylbutazone)" по следният начин:

Мониториране: комбинираната употреба на перорални кортикостероиди и нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) може да увеличи вероятността от сериозна гастроинтестинална токсичност, включително възпаление, кървене, улцерации и перфорация. В едно голямо проучване случай-контрола при възрастни пациенти, тези, които използвали едновременно кортикостероиди и НСПВС са имали очакван релативен риск за пептична язва и стомашно-чревно кървене от 14,6 в сравнение с тези, които не използвали нито едно от лекарствата.

Пероралната употреба на кортикостероиди била свързана с двойно по-голям риск, но рискът се ограничил до тези, които също употребявали НСПВС. Възможно е двете категории препарати да бъдат улцерогенни и да имат адитивни ефекти върху стомашно-чревната лигавица при едновременното им прилагане. Някои изследователи също предполагат, че основният ефект на кортикостероидите в това взаимодействие е да забавят зарастването на ерозиите, причинени от НСПВС, отколкото да предизвикват нови улцерации.

Приложение: повишено внимание е препоръчително, ако перорални кортикостероиди и НСПВС се използват заедно, особено при пациенти с анамнеза за пептична язва или гастроинтестинално кървене и при възрастни и увредени пациенти. При едновременното прилагане на лекарствата, пациентите трябва да бъдат посъветвани да приемат лекарствата с храна и незабавно да докладват за признаци и симптоми на стомашно-чревни улцерации и кървене, като тежка абдоминална болка, замайване, световъртеж и поява на черни изпражнения. Селективната употреба на профилактична противоязвена терапия (например антиациди, Н2-антагонисти) трябва да се има предвид.