Взаимодействие на ТАФЕН касета 200 дози с J05AE11 - телапревир (telaprevir)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ТАФЕН касета 200 дози е "R03BA02 - будезонид (budesonide)" която взаимодейства с "J05AE11 - телапревир (telaprevir)" по следният начин:

Да се избягва: едновременното приложение на будезонид (budesonide) с хепатит С вирусни (HCV) NS3/4A протеазни инхибитори, боцепревир (boceprevir) и телапревир (telaprevir), може да увеличи системната експозиция на будезонид след назално приложение или перорално инхалиране. Боцепревир и телапревир са мощни инхибитори на CYP450 3A4.

Тъй като будезонид претърпява ефекта на първото преминаване и системен метаболизъм чрез чернодробния и червен CYP450 3A4 изоензим, инхибирането на този изоензим може значително да повиши системната бионаличност на лекарството. Взаимодействието е докладвано при пациенти, лекувани с едновременно с будезонид и други мощни CYP450 3A4 инхибитори, като азолови противогъбични агенти и HIV протеазни инхибитори.

Според лекарствената листовка на будезонид, мощните инхибитори на CYP450 3A4 могат да увеличат неколкократно плазмените нива на будезонид. Например, 8-кратно увеличение на системната експозиция (AUC) е наблюдавана по време на едновременното приложение на перорален будезонид с кетоконазол.

В проспективно клинично проучване на пациенти от център за лечение на кистозна фиброза (муковисцидоза), 11 от 25 пациенти, получаващи високи дози итраконазол (400 до 600 мг дневно) и инхалаторен будезонид (800 до 1600 мкг дневно) са развили надбъбречна недостатъчност (един от пациентите развиват синдром на Кушинг), в сравнение с група от 12 пациенти, лекувани само с итраконазол, при които не са наблюдавани отклонения, също така никой от група от 30 пациенти с муковисцидоза (включени като контрол) не развива усложнения, 24 от които са били лекувани с високи дози инхалаторен будезонид в продължение на няколко години. Функцията на надбъбречната жлеза се възстановява, но не се нормализира при 10 от 11-те пациенти при проследяване в продължение на два до десет месеца след изключване на итраконазол и замяната му с хидрокортизон.

Приложение: не се препоръчва употребата на будезонид за перорално инхалиране в комбинация с мощни CYP450 3A4 инхибитори като боцепревир и телапревир, освен ако потенциалната полза надвишава риска от системни нежелани реакции.

Подходящо е включването на алтернативни на будезонид медикаменти (когато е възможно), особено при продължителна употреба. При необходимост от перорален инхалаторен кортикостероид, е подходящо включването на по-мощен, по-малко липофилен и/или по-кратко действащ медикамент, като беклометазон, флунизолид или триамцинолон, макар че повечето кортикостероиди могат да взаимодействат, в известна степен, с мощни CYP450 3A4 инхибитори.

Трябва да се използва най-ниската ефективна доза на кортикостероид за перорана инхалация и допълнителни корекции на дозата при необходимост, в съответствие с терапевтичния отговор и поносимостта от терапията. Будезонид за интраназално приложение може да се използва с повишено внимание в комбинация с боцепревир и телапревир.

Пациентите трябва да бъдат наблюдавани за появата на признаци и симптоми на хиперкортицизъм като акне, стрии, изтъняване на кожата, лесно нараняване, луновидно лице, дорзоцервикална "Бъфало" гърбица, затлъстяване на торса, повишен апетит, бързо наддаване на тегло, отоци, хипертония, хирзутизъм, хиперхидроза, проксимална загуба на мускулна маса и слабост, нарушен глюкозен толеранс, обостряне на съществуващ диабет, депресия и нарушения в менструалния цикъл. Други системни глюкокортикоидни ефекти могат да включват потискане на надбъбречната функция, имуносупресия, задна субкапсуларна катаракта, глаукома, загуба на костна маса и забавяне на растежа при деца и юноши.

След продължително използване на будезонид с мощен CYP450 3A4 инхибитор, може да се наложи прогресивно намаляване на дозата за по-дълъг период, когато будезонид се изключва от терапия, тъй като може да има значителен риск от потискане на надбъбречната функция.

Признаците и симптомите на надбъбречна недостатъчност включват анорексия, хипогликемия, гадене, повръщане, загуба на тегло, загуба на мускулна маса, умора, слабост, виене на свят, ортостатична хипотония, депресия и надбъбречна криза, проявява като невъзможност да се реагира на стрес (например, болест, инфекция, хирургическа операция, травма). Може да се наложи включване на системни глюкокортикоиди до възстановяване на надбъбречната функция.