Взаимодействие на СУМАМЕД ФОРТЕ СИРОП 200 мг / 5 мл прах за перорална суспензия 15 мл ТЕВА, SUMAMED FORTEsyrup 200 mg / 5 ml powder for oral suspension 15 ml TEVA с L04AD01 - циклоспорин (ciclosporin)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на СУМАМЕД ФОРТЕ СИРОП 200 мг / 5 мл прах за перорална суспензия 15 мл ТЕВА, SUMAMED FORTEsyrup 200 mg / 5 ml powder for oral suspension 15 ml TEVA е "J01FA10 - азитромицин (azithromycin)" която взаимодейства с "L04AD01 - циклоспорин (ciclosporin)" по следният начин:

Мониторинг: Наличните данни показват, че азитромицин (azithromycin) рядко може да увеличи кръвните нива на циклоспорин (ciclosporin). Механизмът на взаимодействие на е установен. Други макролидни антибиотици, като кларитромицин и еритромицин повлияват клирънса на циклоспорин чрез инхибиране на CYP450 3A4 метоболизма и P-гликопротеиновия ефлукс, но не е известно инхибирането им от азитромицин.

Фармакокинетични проучвания при здрави доброволци и пациенти с бъбречна трансплантация, също не са намерили доказателства за клинично значими взаимодействия. Азитромицин е проучен подробно в лечението на циклоспорин индуцирана хиперплазия на венците, без съобщения за взаимодействие. Въпреки това, има доклади за изолирани случаи на значително повишени кръвни нива на циклоспорин по време на едновременен прием с азитромицин.

В доклад, най-ниското ниво на циклоспорин се увеличава от 178 нг/мл (приеман две седмици преди и в първия ден на хоспитализацията) на 400 нг/мл три дни след включване на цефтриаксон (1 грам интравенозно на всеки 12 часа) и азитромицин (500 мг интравенозно веднъж дневно) за лечение на вероятна пневмония при пациент на 42 години с трансплантация на бъбрек, като пациента е лекуван в продължение на две години с циклоспорин 100 мг два пъти дневно. При пациента дозата на циклоспорин е намален с 50% и най-ниското му ниво се връща към нормата на 6-я ден от хоспитализацията и остава в норма три дни след изключването на азитромицин. На 13-я ден от хоспитализацията най-ниското ниво на циклоспорин спада до 76 нг/мл, което е довело до увеличаване на дозата до 100 мг два пъти на ден.

Три дни по-късно най-ниското ниво на циклоспорин е 170 нг/мл и остава в желаните граници при измерване на 19-я ден, и в следващите три седмици след изписването. Съпътстващи фактори в конкретния случай са активна инфекция и висока температура, които могат да променят нивото и активността на цитохром P450 (CYP) изоензимите, както и едновременното включване на цефтриаксон, което се свързва с повишени нива на циклоспорин с приблизително 2 пъти в изолирани случаи.

Въпреки това, времевата връзка между изключването на азитромицин и понижението на нивата на циклоспорин, предполага по-вероятното участие на азитромицин от колкото на цефтриаксон, който не е спиран до 17-я ден на хоспитализацията. Други, непубликувани доклади за нежелани лекарствени реакции, отнесени към потенциално взаимодействие между азитромицин и циклоспорин включват шум в ушите, повишение на кръвната урея и серумния креатинин, и левкопения.

Приложение: препоръчва се повишено внимание и стриктно наблюдение на кръвните нива на циклоспорин и бъбречната функция по време на едновременното прилагане на циклоспорин и азитромицин, особено при възрастни пациенти и тежко болни. Пациентите се съветват да уведомят своя лекар, ако се появят признаци и симптоми на възможна циклоспоринова токсичност като гадене, повръщане, диария, коремна болка, замайване, умора, главоболие, тремор или гърчове.