Взаимодействие на СТАРЛИКС табл. 120 мг. * 24 с M04AB02 - сулфинпиразон (sulfinpyrazone)

Това взаимодействие е минимално клинично значимо. Рискът е минимален, но трябва да го имате предвид. Удачно е да се предприемат мерки за да се избегне взаимодейстието.

Една от активните съставки на СТАРЛИКС табл. 120 мг. * 24 е "A10BX03 - натеглинид (nateglinide)" която взаимодейства с "M04AB02 - сулфинпиразон (sulfinpyrazone)" по следният начин:

Едновременното приложение със сулфинпиразон (sulfinpyrazone) може да повиши плазмените концентрации на натеглинид (nateglinide).

Механизмът на това взаимодействие е инхибиране от сулфинпиразон (sulfinpyrazone) на CYP450 2С9, изоензим, отговорен за метаболитния клирънс на натеглинид (nateglinide).

При 18 здрави доброволци, предварителна медикация с 200 мг два пъти дневно в продължение на 7 дни сулфинпиразон (sulfinpyrazone) е увеличил с 28% площта под кривата "концентрация-време" (AUC) на натеглинид (nateglinide) приложен в 120 мг еднократна перорална доза, в сравнение със самостоятелното приложение на натеглинид (nateglinide).

Сулфинпиразон (sulfinpyrazone) не повлиява максималната плазмена концентрация (Cmax), времето за достигане на максимална плазмена концентрация (Tmax), или времето на полуживот на натеглинид (nateglinide).

Едновременното приложение е безопасно и се понася добре.

Коригиране на дозата натеглинид (nateglinide) не е необходимо при едновременното приложение със сулфинпиразон (sulfinpyrazone).